Слепота

Водиха този разговор един срещу друг, слепите очи на единия бяха вперени в слепите очи на другия, лицата им бяха пламнали и жарки и когато единият го изрече, а се оказа, че и двамата го искат, се съгласиха, че животът е решил да заживеят заедно, момичето с тъмните очила протегна ръцете си, просто за да ги подаде, а не защото знаеше накъде отива, докосна ръцете на възрастния с черната превръзка, който нежно я притегли към себе си, останаха да седят така заедно, не беше за първи път, разбира се, но сега бяха казани думите, с които се приеха един друг. Никой от останалите не направи никакъв коментар, никой не ги поздрави, никой не им пожела вечно щастие, в действителност не беше време за празници и илюзии, тишината все още е най-силният аплодисмент. Жената на лекаря просто сложи в коридора няколко възглавници от канапето, достатъчни, за да послужат за импровизирано удобно легло, после заведе там кривогледото момченце и му каза, От днес ще спиш тук. Що се отнася до случилото се в хола, всичко сочи, че през тази първа вечер окончателно се изясни случаят със загадъчната ръка, която изми гърба на възрастния с черната превръзка онази сутрин, когато изтече толкова много вода и всичката беше пречистваща.

На другия ден, докато все още си лежаха в леглото, жената на лекаря каза на мъжа си, Имаме малко храна вкъщи, ще трябва да пообиколим, сетих се днес да отидем до подземния склад на супермаркета, онзи, където бях първия ден, ако досега никой не го е намерил, ще можем да се запасим за една-две седмици, Ще дойда с теб и ще кажем на още един-двама да дойдат с нас, Предпочитам да сме само двамата, по-лесно е, а и няма опасност да се загубим, Докога ще смогваш да носиш товара на шестима души, които не могат да се оправят, Докато мога, но е вярно, че вече почват да ми липсват сили, понякога си давам сметка, че искам да съм сляпа, за да съм наравно с другите, за да нямам повече отговорности от тях, Свикнахме да зависим от теб, ако те загубим, ще е като да бъдем застигнати от втора слепота, благодарение на очите ти успяхме да сме по-малко слепи, Ще продължа докъдето мога, повече няма как да обещая, Един ден, когато разберем, че вече нищо добро и полезно не можем да направим на тоя свят, би трябвало да имаме кураж просто да напуснем живота, както каза той, Кой той, Щастливецът от вчера, Сигурна съм, че днес не би го казал, няма нищо по-добро, което да ти промени мнението, от солидната надежда, Вече има такава, дано продължи по-дълго, В гласа ти има нотки на нещо като горчивина, Горчивина, защо, Сякаш са ти взели нещо, което ти принадлежи, Говориш за случилото се с момичето, когато бяхме на онова ужасно място, Да, Спомни си, че дойде при мен, Паметта те лъже, ти отиде при нея, Сигурна ли си, Не бях сляпа, Ами аз бях готов да се закълна, че, Щеше да дадеш невярна клетва, Странно как паметта може да ни заблуди така, В този случай е лесно да се разбере, принадлежи ни повече онова, което само е дошло да ни се предложи, отколкото другото, което е трябвало да завоюваме, Нито тя ме е потърсила после, нито аз съм я търсил повече, Ако искате, ще се намерите в спомените, затова служат, Ревнуваш ли, Не, не ревнувам, нито пък ревнувах тогава, беше ми мъчно за вас, също и за мен, понеже не можех да ви помогна, Как сме с водата, Зле. След повече от пестеливото сутрешно хапване, разведрено от някои дискретни намеци и закачки за събитията от миналата вечер, с подходящо премерени думи заради присъствието на малолетен, напразна грижа, ако се сетим за скандалните сцени, на които беше свидетел по време на карантината, лекарят и жена му излязоха на работа, този път придружени от кучето, облизало сълзите, което не искаше да си остане вкъщи.