Слепота

Видът на улиците се влошаваше с всеки изминал час. Боклукът сякаш нарастваше в нощните часове, сякаш отвън, от някоя неизвестна държава, където все още имаше нормален живот, тайно идваха да изсипят тук контейнерите си, ако не се намирахме в страната на слепите, щяхме да видим как посред целия този бял мрак напредват призрачните коли и камиони, натоварени с боклуци, остатъци, отломки, химически отпадъци, пепел, изгоряло масло, кокали, шишета, карантия, изтощени батерии, пластмаси, планини от хартия, няма само следи от храна, няма дори обелки от плодове, с които бихме могли да залъжем глада си в очакване на по-добри дни, които все предстоят. Вонята се отделя от огромното сметище като облак от отровен газ, Скоро ще се появят някои епидемии, повтори лекарят, никой няма да се измъкне, ние сме абсолютно беззащитни, От едната страна ни вали, от другата ни духа, каза жена му, И това не е, дъждът би ни послужил да утолим жаждата си, а вятърът би ни спасил частично от тая смрад. Кучето, облизало сълзите, върви и души неспокойно, забави се да изследва една купчина с боклуци, навярно е скрило отдолу някой голям деликатес, който сега не успява да открие, ако беше само, нямаше да мръдне оттам, но жената, която плака, вече е далече, негово задължение е да върви след нея, никога не се знае дали няма да се наложи да суши други сълзи. Трудно е да се върви. На някои улици, предимно по-наклонените, потокът на дъждовните води, превърнали се в буйна река, беше запокитил автомобили срещу автомобили или срещу сградите, разбивайки вратите, сривайки витрините, земята е покрита с парчета от дебело стъкло. Притиснато между два автомобила гние тялото на човек. Жената на лекаря отклонява поглед. Кучето, облизало сълзите, се приближава, но смъртта го плаши, прави още две крачки, но внезапно козината му настръхва и от гърлото му излиза раздиращ вой, проблемът на това куче е, че се е сближило прекалено много с хората, накрая ще страда като тях. Прекосиха един площад, където имаше групи от слепи, които се развличаха да слушат речите на други слепи, на пръв поглед нито едните, нито другите не изглеждаха слепи, говорещите разпалено обръщаха лица към слушателите си, слушателите внимателно обръщаха лица към говорещите. Издигаха се основните принципи на големите организирани системи, обсъждаха се частната собственост, свободният обмен, пазарът, борсата, данъчното облагане, лихвата, присвояването, отнемането на собствеността, производството, разпределението, потреблението, снабдяването и липсата на такова, богатството и бедността, комуникациите, репресията и престъпността, лотариите, сградите на затворите, наказателният кодекс, гражданският кодекс, законът за движение по пътищата, речниците, телефонният указател, мрежите за проституция, фабриките за боеприпаси, въоръжените сили, гробищата, полицията, контрабандата, дрогата, позволеният нелегален трафик, фармацевтичните разработки, играта, цената на леченията и на погребенията, справедливостта, заемите, политическите партии, изборите, парламентите, правителствата, за изпъкващата мисъл, за вглъбената мисъл, за плоската, острата, косата, концентрираната, разпиляната, изплъзващата се, за аблацията на гласните струни, за смъртта на словото. Тук се говори за организация, каза жената на лекаря на мъжа си. Вече забелязах, отговори той и млъкна. Продължиха да вървят, жената на лекаря отиде да направи справка с картата на града, която се намираше на един ъгъл, като стар пътен кръст. Бяха много близо до супермаркета, някъде тук тя падна и плака през онзи ден, когато помисли, че се е загубила, гротескно превита под тежестта на найлоновите торби, които за щастие бяха пълни, тогава кучето й помогна в безпътицата и мъката, това същото куче, което сега върви и ръмжи на глутниците, които се приближават прекалено много, сякаш ги предупреждава, Мен няма да ме измамите, махайте се. Една улица вляво, една вдясно и вратата на супермаркета се появява. Само вратата, тоест вратата я има, сградата я има, но не се виждат хора, които да влизат и да излизат, липсва онзи мравуняк от хора, които се срещат по всяко време на деня при подобни заведения, които живеят от наплива на големите тълпи. Жената на лекаря изпита опасения за най-лошото и каза на мъжа си, Дошли сме прекалено късно, вътре навярно вече няма и четвърт бисквита, Защо говориш така, Бяха спрели на пътеката пред супермаркета, докато си разменяха тези думи. До тях, сякаш чакаха да светне зеленото на светофар, имаше трима слепи. Жената на лекаря не забеляза физиономията, която направиха, на притеснена изненада, на нещо като объркан страх, не видя, че устата на един от тях се отвори, за да заприказва, но веднага след това се затвори, не забеляза бързото свиване на рамене, Сама ще узнаеш, се предполага, че си беше помислил този слепец. Вече насред улицата, докато я пресичаха, жената на лекаря и мъжът й не можеха да чуят забележката, която направи вторият слепец, Защо ли каза, че не вижда хора, които да влизат и да излизат, и отговора на третия сляп, Това е начин на изразяване, преди малко, като се спънах, ти ме попита дали не виждам къде стъпвам, същото е, все още не сме изгубили навика си да виждаме, Господи, колко пъти вече сме си го казвали, възкликна първият слепец.