Слепота

Разказът на тези събития, всяко в своя жанр, накара другарите им да се удивят и ужасят, въпреки че е редно да отбележим, че жената на лекаря, може би поради липса на думи, не успя да предаде абсолютно точно кошмарното чувство, което я беше обзело пред вратата на мазето, онзи правоъгълник от бледи колебливи пламъчета, който водеше към стълбата, откъдето се стигаше до другия свят. Вече що се отнася до образите на закритите очи, те силно впечатлиха, макар и по по-различен начин, всеобщото въображение, например в първия ослепял и жена му се забеляза някакво неприятно чувство, според тях ставаше дума за непростима липса на почит. Това, че всички те, хората, бяха слепи, беше фаталност, за която не носеха вина, от подобни беди никой не може да се спаси, но само заради това да се закрият очите на светите образи, им се струваше атентат без възможност за прошка, а ако го е направил свещеникът от църквата, още по-зле. Коментарът на възрастния с черната превръзка беше впрочем различен, Разбирам шока, който ти е причинило, но аз си мисля за някоя галерия в музей, всички скулптури са със закрити очи, но не защото скулпторът не е искал да издяла камъка и да стигне до очите, а ги е закрил така, както ти казваш, с вързани парчета плат, сякаш една слепота не стига, любопитно е, че превръзка като моята не предизвиква подобно впечатление, понякога дори придава романтичен вид на човек, и се засмя на това, което беше казал за себе си. Що се отнася до момичето с тъмните очила, тя се задоволи да каже, че се надява да не трябва и в сънищата си да вижда проклетата галерия, вече се била преситила на кошмари. Ядоха от лошата храна, с която разполагаха, това беше най-доброто, което имаха, жената на лекаря каза, че става все по-трудно да се намери храна, че може би трябва да напуснат града и да отидат да живеят на село, там поне храната, която щяха да намерят, щеше да е по-здравословна, а сигурно има и крави и кози на свобода, ще ги доим и ще имаме мляко, а има и вода в кладенците, можем да си сготвим каквото искаме, въпросът е да намерим някое добро място, после всички си казаха мнението, някои бяха по-въодушевени от други, но за всички беше ясно, че възможността ги притиска и задължава, само кривогледото момченце изрази задоволство без колебание, вероятно защото имаше добри спомени от някоя ваканция. След като ядоха, легнаха да спят, правеха така винаги, още по времето на карантината, когато опитът ги научи, че легналото тяло действително издържа на много глад. Вечерта не ядоха, само кривогледото момченце получи нещо за радост на зъбите си и за залъгване на глада, останалите седнаха да слушат четенето, поне духът не можеше да се оплаче от липсата на развлечения, проблемът е, че на моменти слабостта на тялото водеше до разсейване на ума, но не беше поради липса на интелектуален интерес, не, просто мозъкът изпадаше в полусънно състояние, като животно, което се готви за зимен сън, сбогом свят, затова нерядко тези слушатели благо затваряха очи и започваха да следват с очите на душата перипетиите на сюжета, докато някое по-енергично движение не ги изтръгнеше от унеса, когато не беше само звукът от шумното затваряне на подвързаната книга, жената на лекаря проявяваше подобна деликатност, не искаше да се разбере, че знае, че блуждаещият е бил заспал.