Слепота

При това положение Правителството нямаше друг избор, освен да се обърне рязко назад, разширявайки критериите, които беше установило за необходимите места и пространства, от което последва незабавното импровизирано използване на изоставени фабрики, храмове без поклонници, спортни зали и празни складове, От два дни се говори да се направят палаткови лагери, добави възрастният с черната превръзка. В началото, съвсем в началото, някои благотворителни организации излъчваха доброволци, които да се грижат за слепите, да оправят леглата им, да чистят тоалетните, да перат дрехите, да приготвят храната, минималните грижи, без които животът бързо става непоносим дори за зрящите. Бедничките, веднага ослепели, но поне остава в историята красивият им жест. Някой от тях да е идвал тук, попита възрастният с черната превръзка, Не, отвърна жената на лекаря, никой не е идвал, Може да е било слух, Ами градът, ами транспортът, попита първият ослепял, сещайки се за собствената си кола и за шофьора на такси, който го беше откарал до кабинета и за чието погребване помогна, Транспортът е в хаос, отвърна възрастният с черната превръзка и премина към детайлите, разни случки и катастрофи. Когато за първи път ослепя шофьор на автобус, в движение, насред обществения път, хората, въпреки че имаше умрели и ранени заради трагедията, не обърнаха особено внимание, и то поради същата причина, т.е. заради силата на навика, което накара началника на отдела за връзки с обществеността на транспортната фирма да заяви безцеремонно, че злополуката е по вина на човешка грешка, без съмнение съжалява, но ако се замислим, случаят не би могъл да се предвиди, защото е като да получи инфаркт човек, който никога не е страдал от сърце. Нашите служители, обясни началникът, също както механиката и електрическите системи на автобусите, периодично се подлагат на крайно строги проверки, което се доказва в крайния баланс, в директна и ясна взаимозависимост между причина и следствие, от изключително ниския процент на инцидентите до днес с превозни средства от нашата компания. Подробното обяснение излезе във вестниците, но хората си имаха върху какво друго да мислят повече, отколкото за обикновения инцидент с автобус, в края на краищата нямаше да е по-зле, ако бяха отказали спирачките. Впрочем два дни по-късно такава се оказа истинската причина за друг инцидент, но така е устроен светът, че много често истината трябва да се маскира с лъжа, за да постигне целите си, тръгна слух, че шофьорът е ослепял. Нямаше начин да се убедят хората за случилото се в действителност и резултатът не закъсня, не след дълго те престанаха да използват автобуси, казваха, че предпочитат по-скоро да ослепеят, отколкото да умрат, защото някой друг е ослепял. Веднага след това последва трети инцидент поради същата причина, който засегна превозно средство без пътници и даде повод за коментари като този, Добре, че не бях вътре. Онези, които говореха така, дори не можеха да си представят колко много са прави. Заради внезапното ослепяване на двама пилоти скоро след това и един търговски самолет се разби и пламна, докато се приземяваше, като всички пътници и целият екипаж загинаха, въпреки че в този случай и механиката, и електрониката се намираха в отлично състояние, както се разкри при отварянето на черната кутия, единствената оцеляла. Трагедия с подобни размери не беше като обикновен инцидент с автобус, последствието беше, че дори и онези, които все още хранеха някакви илюзии, ги загубиха, от този момент нататък повече не се чу звук на мотор, повече нито едно колело, малко или голямо, не се приведе в действие. Хората, свикнали да се оплакват от все по-големите проблеми с трафика, пешеходци, които на пръв поглед сякаш не вървяха в ясно определена посока, тъй като автомобилите, спрели или в движение, постоянно им препречваха пътя, шофьори, които, след като бяха направили хиляда и кусур обиколки, докато открият място, където най-накрая да оставят колите си, се превръщаха в пешеходци и започваха да недоволстват поради идентични с тези на пешеходците причини, като преди това бяха протестирали заради своите си, всички те сега трябваше да са доволни, като изключим обстоятелството, че поради липсата на смелчаци да карат някакво превозно средство дори и на малко разстояние, автомобилите, камионите, моторите, даже и дискретните велосипеди бяха пръснати хаотично из целия град, стояха зарязани там, където страхът беше станал по-силен от чувството за собственост, гротесков, биещ на очи символ на което беше един паяк с наполовина вдигнат автомобил, увиснал на предната ос, навярно първо беше ослепял шофьорът на паяка. Положението беше лошо за всички, но за слепите беше катастрофално, тъй като, според израза в обращение, не можеха да видят накъде вървят, нито къде стъпват. Будеше съжаление да ги гледа човек как се блъскат в изоставените коли, един след друг, как ожулваха краката си, някои падаха и плачеха, Има ли тук някой, който да ми помогне да стана, а имаше и такива, които се бяха озлобили от отчаяние или си бяха такива по природа, те ругаеха и отблъскваха добронамерената ръка, която им се притичваше на помощ, Оставете ме, и вашият ред ще дойде, тогава жалостивият човек се плашеше, бягаше, губеше се в плътната бяла мъгла, внезапно осъзнал риска, на който се беше подложил от доброта, кой знае дали нямаше да ослепее няколко метра по-натам.