Слепота

Вече съмваше, когато слепите злодеи пуснаха жените да си вървят. Наложи се сляпата с безсънието да бъде носена на ръце от другарките си, които също едвам си стояха на краката. В продължение на часове бяха минавали от мъж на мъж, от унижение на унижение, от обида на обида, всичко, което е възможно да бъде причинено на една жена, но да я остави жива. Вече знаете, заплащането е в натура, кажете на вашите мъжленца там да дойдат да си вземат супа, се подигра на раздяла слепият с пистолета. И добави, шегувайки се, Доскоро момичета, пригответе се за следващата сесия. Останалите слепи повториха почти хорово, Доскоро, някои казаха, мацки, други казаха, курви, но се забелязваше умора в либидото им, съдейки по вялите гласове. Глухи, слепи, мълчаливи, препъващи се, единствено с достатъчно воля да не пуснат ръката на вървящата отпред, ръката, а не рамото, както бяха направили на идване, със сигурност никоя от тях не би могла да отговори, ако я запитат, Защо вървите хванати за ръце, така се беше получило, има жестове, за които невинаги може да се намери лесно обяснение, понякога дори и трудно не може да се намери. Когато прекосяваха атриума, жената на лекаря погледна навън, войниците бяха там, имаше и една камионетка, която навярно разнасяше храната по местата с карантина. Точно в този момент сляпата с безсънието буквално се свлече от краката си, сякаш я бяха покосили с един удар, сърцето й също спря, дори не довърши удара, който беше започнало, най-накрая разбрахме защо тази сляпа не можеше да спи, сега вече ще спи, да не я будим. Мъртва е, каза жената на лекаря, а гласът й беше напълно безизразен, ако изобщо е възможно такъв глас да излезе от жива уста, беше толкова мъртъв, колкото и думата, която произнесе. Взе на ръце внезапно строполилото се тяло, краката бяха оцапани в кръв, коремът беше насилен, бедните гърди открити, белязани от бяс, имаше ухапано на рамото, Това е портрет на моето тяло, помисли, портрет на всяка една от нас тук, сред обидите и болките ни има само едно нещо, което ни отличава, ние засега сме живи. Къде я носим, попита момичето с тъмните очила, Сега в стаята, по-късно ще я погребем, каза жената на лекаря.