Слепота

На другия ден, в часа за вечеря, ако някакви си оскъдни парчета корав хляб и вмирисано месо заслужават изобщо подобно име, на вратата на стаята се появиха трима слепи, дошли от другата страна, Колко жени имате тук, попита един от тях, Шест, отвърна жената на лекаря, с доброто намерение да изключи жената с безсънието, но тя я поправи с глух глас, Седем сме. Слепите се засмяха, По дяволите, каза един, значи вие ще трябва доста да поработите тази нощ, а другият предложи, Може би ще е по-добре да потърсим подкрепление от следващата стая, Не си струва, каза третият сляп, който можеше да смята, практически се падат по трима на жена, ще издържат. Отново се засмяха и онзи, който беше попитал колко жени има, разпореди, Когато приключите, елате при нас, и добави, Тоест, ако искате да ядете утре и да накърмите мъжленцата си. Повтаряха тези думи във всички стаи, но продължаваха да се забавляват със смешката, както и в деня, когато я бяха измислили. Превиваха се от смях, тропаха с крака, удряха с дебелите си тояги по земята, един от тях се сети внезапно, Ей, ако някоя от вас е с мензис, не я искаме, ще остане за следващия път, Никоя не е с мензис, каза спокойно жената на лекаря, Тогава се пригответе и не се бавете, чакаме ви. Обърнаха се и изчезнаха. Стаята потъна в тишина. Минута по-късно жената на първия ослепял каза, Не мога да ям повече, почти нищо нямаше в ръката й, а тя дори него не можеше да изяде, И аз не мога, каза сляпата с безсънието, И аз така, каза онази, за която нищо не се знаеше, Аз приключих, каза камериерката от хотела, Аз също, каза сестрата от кабинета, Аз ще повърна върху лицето на първия, който се приближи до мен, каза момичето с тъмните очила. Всички бяха прави, разтреперани, но решителни. Тогава жената на лекаря каза, Аз ще вървя напред. Първият ослепял покри главата си с одеялото, сякаш това можеше да послужи за нещо, вече и бездруго беше сляп, лекарят придърпа жена си към себе си, без да продума, я целуна бързо по челото, какво повече можеше да направи, на останалите мъже трябва да им беше все едно, нямаха нито права, нито задължения на съпруг спрямо някоя от жените, които тръгваха, затова никой не можеше да им каже. Рога, сложени с позволение, са двойно по-големи. Момичето с тъмните очила се нареди зад жената на лекаря, след нея, последователно, камериерката от хотела, сестрата от кабинета, жената на първия ослепял, онази, за която нищо не се знае, и накрая сляпата с безсънието, една гротескна колона от миризливи жени с парцаливи кирливи дрехи, изглежда невъзможно животинската сила на секса да е толкова могъща, че да притъпява обонянието, което е най-деликатното сетиво, не липсват и теолози, твърдящи, макар и не точно с тези думи, че най-голямото препятствие да се живее добре в ада е миризмата там. Бавно, водени от жената на лекаря, всяка поставила ръка върху рамото на тази преди нея, жените тръгнаха. Всички бяха боси, защото не искаха да загубят обувките си сред притесненията и бедите, през които им предстоеше да минат. Когато стигнаха до атриума на входа, жената на лекаря се отправи към вратата, навярно искаше да провери дали навън все още има свят. Когато усети свежия въздух, камериерката от хотела се сети стресната, Не бива да излизаме, войниците са отвън, а сляпата с безсънието каза, По-добре, за по-малко от минута ще сме мъртви, такива би трябвало да сме, мъртви до една, Ние ли, попита сестрата от кабинета, Не, всички, всички, които се намираме тук, поне бихме имали добро основание за това, че сме слепи. Никога не беше произнасяла толкова много последователни думи, откакто я бяха докарали. Жената на лекаря каза, Да вървим, само на когото му е писано да умре, ще умре, смъртта избира без предупреждение. Минаха през вратата, която водеше към лявото крило, тръгнаха по дългите коридори, жените от първите две стаи, ако пожелаеха, можеха да им кажат какво ги очаква, но се бяха свили в леглата си като пребити животни, мъжете не се осмеляваха да ги докоснат, дори не се опитваха да се приближат до тях, защото те започваха да крещят.