Читаем Слепота полностью

След една седмица слепите злодеи заявиха, че искат жени. Просто така, Доведете ни жени. Това неочаквано, макар и не дотам необичайно искане, предизвика възмущение, каквото лесно можем да си представим, сразените емисари, които донесоха заповедта, веднага се върнаха там, за да съобщят, че стаите, трите отдясно и двете отляво, като слепите мъже и жени, спящи на земята, не правят изключение, са решили единодушно да не зачетат долнопробното нареждане, противопоставяйки му мнението, че не може до такава степен да се потъпква човешкото достойнство, в този случай на жената, и че ако третата стая от лявата страна си няма жени, отговорността, ако изобщо има такава, не може да им бъде приписана. Отговорът беше кратък и сух, Ако не ни доведете жени, няма да ядете. Унизени, емисарите се върнаха по стаите със заповедта, Или ще отидат там, или няма да ни дадат да ядем. Жените, които бяха сами, които нямаха партньор или нямаха постоянен такъв, веднага изразиха своя протест, не бяха съгласни да плащат храната на чуждите мъже с онова между краката си, една от тях дори се осмели да каже, забравяйки дължимото на пола си уважение, Аз мога да си позволя да отида там, но каквото изкарам, ще си е за мен, а ако пожелая, ще остана да живея при тях, така ще си имам осигурено легло и храна. Каза го точно с тези думи, но не го приведе в действие, навреме се сети за това, колко гадно щеше да е, ако трябва сама да задоволява сексуалния апетит на двадесет невъздържани мъжкари, които, съдейки по спешността на случая, май бяха заслепени от мерак. Обаче това изявление, направено така лекомислено във втората стая от дясната страна, не беше съвсем напразно, един от емисарите, притежаващ особено чувство за момента, веднага го поде, за да предложи да се излъчат доброволки за службата, имайки предвид, че това, което се прави по собствено желание, в общи линии е по-леко от онова, което се прави по задължение. Само една последна предпазливост, една последна проява на благоразумие го възпря да не завърши призива си с цитиране на добре познатата поговорка, че Който бяга за удоволствие, не се уморява. Въпреки това протестите избухнаха, още преди да приключи да говори, надигна се гняв от всички страни, най-безмилостно мъжете бяха унищожени морално, нарекоха ги сутеньори, сводници, паразити, вампири, експлоататори, мръсници, според културата, социалната среда и личния стил на справедливо възнегодувалите жени. Някои от тях обявиха, че съжаляват, задето са отстъпили, от чиста проба съчувствие и милосърдие, пред сексуалните молби на другарите по неволя, които сега толкова лошо им се отплащат, като искат да ги тласнат към най-злочестата съдба. Мъжете се опитаха да се оправдаят, че не е точно така и да не драматизират, по дяволите, хората се разбират с приказки, просто обикновено се търсят доброволци в подобни трудни и опасни ситуации, каквато е настоящата несъмнено, Всички рискуваме да умрем от глад, и вие, и ние. Някои от жените се успокоиха, бидейки призовани към разума по този начин, но една от останалите, получила внезапно вдъхновение, хвърли нова съчка в огъня, когато иронично попита, А какво щяхте да направите, ако те вместо да поискат жени, бяха поискали мъже, а, какво щяхте да направите, кажете ни да чуем. Жените ликуваха, Кажете, кажете, викаха в хор, въодушевени от това, че са притиснали мъжете до стената, че са ги уловили в собствения им капан на логиката, от който нямаше да могат да избягат, сега искаха да видят докъде ще стигне толкова хвалената мъжка адекватност, Тук няма педерасти, се осмели да протестира един мъж, Нито проститутки, отвърна жената, която беше отправила провокативния въпрос, А дори и да има, може да не са готови да бъдат такива тук заради вас. Почувствали неудобство, мъжете се свиха със съзнанието, че може да има само един отговор, който да удовлетвори отмъстителните жени, Ако бяха поискали мъже, щяхме да отидем, но нито един от тях не събра кураж да произнесе тези кратки, ясни и безсрамни думи, и толкова много се смутиха, че дори не се сетиха, че нямаше нищо опасно, ако ги бяха казали, след като копелетата не искаха да се облекчават с мъже, а с жени.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вдребезги
Вдребезги

Первая часть дилогии «Вдребезги» Макса Фалька.От матери Майклу досталось мятежное ирландское сердце, от отца – немецкая педантичность. Ему всего двадцать, и у него есть мечта: вырваться из своей нищей жизни, чтобы стать каскадером. Но пока он вынужден работать в отцовской автомастерской, чтобы накопить денег.Случайное знакомство с Джеймсом позволяет Майклу наяву увидеть тот мир, в который он стремится, – мир роскоши и богатства. Джеймс обладает всем тем, чего лишен Майкл: он красив, богат, эрудирован, учится в престижном колледже.Начав знакомство с драки из-за девушки, они становятся приятелями. Общение перерастает в дружбу.Но дорога к мечте непредсказуема: смогут ли они избежать катастрофы?«Остро, как стекло. Натянуто, как струна. Эмоциональная история о безумной любви, которую вы не сможете забыть никогда!» – Полина, @polinaplutakhina

Максим Фальк

Современная русская и зарубежная проза