Ако слепият, натоварен да води отчет на незаконните печалби в стаята на злодеите, беше решил, поради явно просветление в колебливия си дух, да премине от тази страна с дъсчиците си за писане, с дебелата хартия и с острието, със сигурност сега щеше да е зает да редактира поучителните и жалки хроники за лошото хранене и многото други страдания на тези нови ограбени другари. Щеше да започне да разказва как там, откъдето идва, узурпаторите не само бяха изгонили от стаята си почтените слепи, за да станат господари и собственици на цялото пространство, но отгоре на всичкото бяха забранили на обитателите на другите две стаи от лявото крило достъпа и ползването на съответните санитарни възли, както се наричат. Би казал, че непосредственият резултат от недостойния произвол беше, че всичките онези хора с неотложни нужди заприиждаха в тоалетните от тази страна, последиците от което лесно може да си представи всеки, който не е забравил в какво състояние беше всичко още преди това. Би отразил, че човек не може да се движи из вътрешното заграждение, без да се блъсне в слепци, които се облекчават от диариите си или се свиват от силни многообещаващи спазми, които в крайна сметка до нищо не водят. А ако този човек е и наблюдателен по дух, не би пропуснал да отбележи очевидното противоречие между малкото количество, което се изяжда, и многото изхвърлено, като по този начин по случайност се разкрива, че всеизвестната връзка между причина и следствие, която толкова много се цитира, поне от количествена гледна точка невинаги може да бъде приета на доверие. Също би казал, че докато по това време стаята на злодеите вече сигурно е задръстена от кутии с храна, то тук нещастниците съвсем скоро ще бъдат принудени да събират трохите от мръсния под. Слепият счетоводител също така не би пропуснал да осъди, в качеството си както на участник в процеса, така и на негов хроникьор, криминалните деяния на слепите потисници, които предпочитат да оставят храната да се развали, но не и да я дадат на онези, които толкова се нуждаят от нея, защото е сигурно, че докато някои от продуктите могат да изкарат няколко седмици, без да изгубят качествата си, то други, особено готвените, ако не се изядат веднага, съвсем бързо се вкисват или плесенясват и стават негодни да бъдат консумирани от хора, ако изобщо тези тук все още са такива. Сменяйки въпроса, но не и темата, хронистът би написал, с голяма болка в сърцето, че болестите тук не са само храносмилателни, било поради липса на достатъчно храна или заради болестотворното разлагане на поетата такава, тук не бяха дошли само здрави хора, макар и слепи, дори и някои от тези, които на пръв поглед бяха здрави като бикове, сега лежаха като останалите, без да могат да станат от бедните постели, повалени от тежки грипове, които незнайно как бяха проникнали тук. И в никоя от петте стаи не можеше да се намери дори обикновен аспирин, който да може да свали температурата и да облекчи леко тоя главобол, съвсем бързо свърши и малкото, което имаше, намерено при преравянето на дамските чанти до самия хастар. Хронистът внимателно би се отказал да прави обстоен преглед на всички болести, измъчващи близо тристате души, поставени под тази нечовешка карантина, имаше поне два случая на рак в доста напреднал стадий, за които властите не бяха пожелали да проявят човешко разбиране в момента на залавянето на слепи и довеждането им на това място, казаха, че законът, когато се ражда, е еднакъв за всички и че демокрацията е несъвместима с оказването на разни услуги. Но при толкова хора злата участ беше пожелала да има само един лекар, при това офталмолог, такъв, от какъвто най-малко имаше нужда. Стигайки до това място, слепият счетоводител, уморен да описва толкова мизерия и болка, би оставил металното острие да падне върху масата, би потърсил с разтреперана ръка парчето сух хляб, което е оставил настрана, докато изпълнява задължението си на хронист на свършека на дните, ала не би го открил, тъй като друг сляп, послужвайки си достатъчно добре с обонянието при такава нужда, вече щеше да го е откраднал. Тогава, отказвайки се от братския жест, от самоотвержения импулс, довел го до тази страна, слепият счетоводител би решил, че най-добре ще е, ако все още има време, да се върне в третата стая от лявата страна, там, колкото и да се бунтува духът му от благородно възмущение пред несправедливостта на злодеите, поне няма да гладува.