Слепота

Нещата бяха в такова състояние, когато дойде нареждане от злодеите да им се предадат още пари и ценни предмети, тъй като според тях предоставената храна вече беше надвишила стойността на първоначалното заплащане, впрочем пак според тях, те щедро бяха изчислили в полза на останалите слепи. Стаите, притеснени отвърнаха, че вече няма и пукната пара останала по джобовете, че всички събрани ценности съвсем стриктно са били предадени и че, този аргумент наистина е срамен, не би било справедливо решението, което не вземе под внимание различията в стойността на даденото, т.е. с думи прости, не е редно праведният да плаща вместо грешника, и затова не бива да се отрязва храната на онези, които вероятно имат още салдо в сметките си. Очевидно никоя стая не знаеше стойността на даденото от останалите, но всяка смяташе, че има основания да продължи да се храни, когато на другите вече са им свършили запасите. За щастие, благодарение на това назряващите конфликти умряха още в зародиш, злодеите бяха категорични, нареждането се отнасяше за всички и трябваше да бъде изпълнено от всички, дали е имало разлики при оценяването, ще си остане тайна в записаното от слепия счетоводител. В стаите дискусиите бяха горещи, груби, в някои случаи се стигна дори до насилие. Някои подозираха, че определени егоисти и злонамерени хора бяха скрили част от ценностите си в момента на събирането и по този начин се бяха хранили за сметка на онези, които съвсем почтено се бяха лишили от всичко за благото на общността. Други твърдяха, използвайки за лични цели онова, което допреди беше колективен аргумент, че предаденото от тях само по себе си е достатъчно да продължат да се хранят още много дни, вместо да трябва да влачат на гърба си разни паразити. Заплахата, която слепите злодеи бяха отправили в началото, че ще преровят стаите и ще накажат нарушителите, накрая бе изпълнена вътре във всяка една поотделно, добри слепи срещу лоши слепи, също злодеи. Не откриха кой знае какви богатства, но все пак намериха няколко часовника и няколко пръстена, повечето принадлежаха на мъже, а не на жени. Що се отнася до вътрешните правораздавателни мерки, не се случи нищо повече от няколко блъсканици напосоки и няколко слаби, зле насочени удара. Чуха се най-вече обиди и някоя и друга фраза от старата обвинителна реторика, като например, Ти може дори родната си майка да обереш, представете си, сякаш подобно безочие и други, още по-тежки деяния, за да бъдат извършени, трябваше да се изчака денят, в който всички щяха да ослепеят, и бидейки слепи, да изгубят пътеводната светлина на почтителността. Слепите злодеи приеха заплащането със заплахи за жестоко възмездие, които за късмет после не изпълниха, предположи се, че са забравили, но сигурното е, че в главите им вече се въртяха други идеи, както не след дълго ще стане ясно. Ако бяха изпълнили заплахите си, още повече нови несправедливости щяха да влошат положението, по случайност с незабавни драматични последици, тъй като две от стаите, за да прикрият престъплението за скритите ценности, за което бяха отговорни, се представиха за други стаи, натоварвайки невинните със собствената си вина, при положение че едната от стаите беше толкова почтена, че си беше предала всичко още първия ден. За щастие, за да не си създава повече работа, слепият счетоводител реши да записва поотделно на един лист хартия новите приходи и това се оказа добре дошло за всички, както за невинните, така и за виновните, понеже счетоводните нарушения със сигурност веднага щяха да му се набият в очите, ако ги отнесеше към съответните сметки.