Слепота

Тъкмо за това става дума в действителност. Всеки път щом натоварените със задачата да отидат да вземат храна се върнат по стаите с малкото, което им е било дадено, избухват гневни протести. Винаги се намира някой, който да предложи да се предприемат колективни действия, масово шествие, представяйки като силен аргумент многократно утвърждаваната сила на численото превъзходство, издигнато в диалектическото твърдение, че волята на мнозинството, общо взето, се сумира, а при дадени обстоятелства е в състояние и да се умножава до безкрайност. Но не след дълго духовете се укротяваха, достатъчно беше някой по-разумен и с обективното намерение да вземе под внимание предимствата и рисковете на предложените действия да припомни на ентусиастите смъртоносните поражения, които имат пистолетите, Онези, които тръгнат напред, казваха, знаят какво ги чака там, а що се отнася до другите отзад, по-добре хич и да не си представяме какво ще стане в много вероятния случай, че се уплашим от първия изстрел, повечето от нас ще умрат смачкани, а не от изстрели. Като средна мярка в една от стаите беше решено, а оттам това решение се разчу из останалите също, че ще изпратят да вземат храната не обичайните, вече опитни пратеници, а една подсилена група от такива, очевидно неподходящ начин, десет или дванадесет души, които да се опитат да изразят в хор всеобщото недоволство. Потърсиха се доброволци, но, може би заради познатите предупреждения на благоразумните, в никоя от стаите не се събраха толкова за мисията. Слава Богу, това очевидно доказателство за морална слабост престана да е от значение и дори да е повод за срам, когато, давайки право на благоразумието, се разбра какъв е бил резултатът от организираната експедиция на стаята, направила предложението. Осмината смелчаци, които събраха кураж, бяха невъздържано прогонени с тояги и ако е истина, че само един куршум беше изстрелян, не е по-малко истина и това, че той не беше изстрелян толкова нависоко като първите, доказателството е, че оплакващите се после се заклеха, че са го чули да изсвистява близо до главите им. Дали тук е имало намерение за убийство, може би ще разберем по-късно, засега предоставяме на стрелеца правото да се съмняваме, т.е., че този изстрел в действителност или не е бил нищо повече от предупреждение, макар и по-сериозно, или водачът на злодеите се е объркал за височината на участниците в шествието, тъй като си ги е представял по-ниски, или пък, тук вече предположението е обезпокоително, е сгрешил, защото си ги е представял по-високи, отколкото са, и в този случай намерението да убие някого ще трябва да се приеме еднозначно. Оставяйки сега встрани тези подробности и връщайки се към общите интереси, които наистина имат значение, беше истински мъдра предпазна мярка, макар и станала по случайност, че делегатите бяха казали, че са от стая номер еди-кой си. Така само на тях им се наложи да гладуват три дни за наказание и за късмет, защото можеха да им отрежат храната завинаги, както е справедливо да се постъпи с онези, които хапят ръката, която ги храни. Та хората от въстаналата стая нямаха друг избор в продължение на тези три дни, освен да обикалят от врата на врата и да си просят по някоя коричка хляб, за бедните души, ако може с нещичко отгоре, не умряха от глад, то се знае, но им се наложи да изслушат всякакви приказки, С подобни провалени идеи можете само да се хвалите, Ако се бяхме вслушали в думите ви, в какво ли положение щяхме да сме сега, но най-зле стана, когато им казаха, Спокойно, имайте търпение, нямаше по-страшни думи, по-добре да ги бяха обидили. А когато трите дни наказание изтекоха и вече вярваха, че се задава нов ден, се оказа, че бедите на нещастната стая, онази, в която бяха приютени всичките четиридесет слепи бунтовници, в крайна сметка не бяха приключили, тъй като храната, която дотогава едвам стигаше за двадесет души, стана толкова малко, че сега и на десетима не би могла да залъже глада. Та можем да си представим недоволството, възмущението и, колкото и да боли, фактите са си факти, страха на останалите стаи, които вече бяха нападнати от нуждаещите се и се разкъсваха между класическите задължения на човешката солидарност и съблюдаването на старото и не по-малко класическо правило, че добре разбраното милосърдие трябва първо да започне от нас самите.