Слънце недосегаемо (роман-изповед)

— Магии… — убито повтори Северин и след пет секунди избухна. — Абе тоя що не е отишъл на врачка, егати! Хм. Добре… — подпря брадичка с пръсти и почеса носа си. — А какво ще кажеш за основанията за страховете му? Имаш предвид, че има някакъв психически проблем, може би неосъзнати хомосексуални… Това не говори ли за страх от жени изобщо? Знам, ще ми кажеш, че не се отказвам лесно, но това е по-логичното и по-елементарното обяснение. А ти се концентрираш върху… хм, мистиката. Това те питам. Защо?

— Защо се правиш на психоаналитик?

— Хубаво, откъде са тези бръщолевици за магии?!…

Венета внимателно и с аристократична бавнина свали очилата си. Обстойно прегледа чистотата на стъклата. Северин чакаше.

— Това беше най-искреното му изявление за цялата делова среща! — заяви тя насетне.

Партньорът ѝ изобрази изумени очи. Всъщност, наистина се изненада.

— Най-искреното?

— Да не кажа единственото искрено.

— Хей, ти не вярваш нито на зодии, цупиш се, когато чета статии за НЛО, а сега ми говориш най-сериозно, че трябва да ставаме… ловци на зли духове. Заклинатели, дето прогонват бесове — как беше думата…

— Екзорсисти. Не бих се учудила — замислено рече тя.

Преди Северин да приеме очевидността, че секретарката на агенцията не се шегува, Венета разви мисълта си:

— Съдя по това, че когато стана дума за тези… хм, магии, клиентът престана да следи жестовете си. Вярно, външно като че се успокои. Вцепени се. Неподправен страх. На всичко отгоре абсолютно неосъзнат. Той се тревожи, но сам не забелязва, че вече си е отговорил на какво се дължи това.

— И на какво се дължи? На уроки, както го беше изтърсил?

— Да.

— Но ти не вярваше преди…

— Дали АЗ вярвам или не, е без значение. Работата е там, че всяко човешко подсъзнание вярва в чудеса. В магии, заклинания. В световна конспирация. В извънземни. Това е едно прасъзнание от доисторически времена. Същността ни е суеверна до мозъка на костите.

— Ааа, така те разбирам — Северин стана, заобиколи своето бюро и приклекна над покрита от случайни погледи кафе-машина. — За малко да си помисля, че става дума за нещо обективно… Кафе?

— Да, благодаря… Разбира се, че е обективно. Подсъзнанието е обективно. Нали ти ми четеше от списание как на хипнотизиран човек му казват, че докосвали ръката му не с молив, а с нажежен ръжен. И „излъганият“ получава изгаряния. Дори с белези. Напълно обективни. Да, мерси — Венета обгърна чашката с длани. — И навярно магиите действат по този начин — по линията на подсъзнанието. Заклинанията са подобни на компютърни вируси, вкарани в мозъка на жертвата.

— Аха.

— Мозък — хардуер, съзнание — софтуер. И никакви полтъргайстове. Поне не знам Господ да се е консултирал някога с Майкрософт.

— Аха… А магия спрямо безсъзнателната мъртва материя, това как?

— Не се отвличай. Може би нашият човек е тъкмо такъв случай. Но ми се струва, че той надценява собствената си значимост. Помниш ли, в „Параграф 22“ Йосарян е убеден, че немските зенитчици стрелят лично в него, не по вражеския самолет изобщо, а специално се целят в господин Йосарян. Да, това е случаят ни. Клиър кейс… А! Чуй тук!

Венета усили радиото.

… Само теб обичам само теб…

— Аха, добро парче… на „Киора“ ли беше?

— Не става дума дали е готино или не. Аз не харесвам тази песен… слушай, слушай, чуй хубаво текста…

Северин се подчини.

… Не не не искам да повярвам че друг…

Венета намали радиото.

— Ето това е нашият клиент! — отвърна тя на повдигнатите рамене на Северин. — Целият Огнян Тонев като на рентген.

— В смисъл?

— Обичам те, не защото си ти… а защото не те давам. Само аз мога да те захвърля като парцал, но не и някой друг да те открадне. Защото си моя собственост. Важно му е да е под ръка, когато има нужда от нея. Не когато тя има такава.

Северин заразглежда ноктите си.

Венета не миряса:

— Перфектен мъж — носи пари, помага в домакинството… и обикновено чака нещата да се разрешат от само себе си. Обаче този път нещо го е изкарало от равновесие. И само колко театрално изтърси онова: „Всичко бих направил за нея“…

— Глупавите реплики и умни хора ги казват… — промърмори Северин.

Венета имаше остър слух:

— Не адвокатствай, ако обичаш. След като всичко би направил за нея, защо не се развежда? А? Ами че защо да го прави!? Ако се разведе, може да загуби родителски права над детето. Не го ли чу? Или ще плаща издръжка. Подялба на имущество. Неприятности. Грижи. А мъжете не обичат такива неща. Ето заради това ми е неприятен.

Северин рисуваше колелца в бележника.

— Вземаш страна — сухо произнесе той. — Това е непрофесионално. Пък и тя… Искра, нали? Тя сама си е избрала това… положение. Подай ми снимките ѝ.