Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Изгради Слънцеград в меандрите на Дунава преди Бдинската крепост — Престолното място на новата държава. С небоходните кораби, само два от които бяха „хали“, си осигури мир, за да укрепи съюза. Наблюдаваше как Свентослав, новият княз на тавроскитите, бъдещите руснаци, разгромява хазарите, каганатът престана да съществува — дотук добре, обаче после варягът настъпи към Слънцеград. Успя да го пропъди с магия — вся паника в умовете на дружините на княза. Но подцени упоритостта му — Свентослав настъпи отново и опожари Дръстър.

Крал Мешко I поиска да се присъедини към Слънцеград тъкмо в тоя момент. Предложи и войски да удари в гръб тавроскитите. Навярно си правеше сметка да заеме престола в качеството си на избавител на младата държава. Независимо от тези негови мераци, чест му правеше, че не изчака да види накъде ще духне вятъра.

Тогава Вананд лично се качи на третата построена хала, най-мощната от въздушната флота на Саракта, като почти за опашката замъкна на борда и змея-посланик (впрочем, той полетя накрая сам). Пресрещна Свентослав и три пъти призова войската на нашественика да си обира крушите. Ала дружинниците повече се бояха от княза си, отколкото от небоходите. Вананд стоеше на мостика, змеят-посланик се намираше до него. Колобърът-кавхан извърна лице към шаркана, погледна го право в очите и заповяда на прислугата на халата да открият огън.

Змеят премълча и не изрази отношение.

След три секунди войската на тавроскитите вече не съществуваше и вятърът отвяваше пепелта на хора и коне към водите на Истър. После по реката се защураха ладиите на загиналата армия. Вананд ги остави да избягат.

Целият саракт беше притихнал, за първи път се демонстрираше унищожителната мощ на слънчевите колела, благодарение на които работеха машините в Слънцеград. Уви, само видът на реещите се сред облаците небоходи не послужи чак толкова дълго като възпиращ фактор, колкото се надяваше кавханът. Изобщо не се радваше, че е показал ужасните зъби на ръкотворните хали. Като че ли Посланикът на Долната земя оцени това.

Мешко не се отметна от обещанието си, каза, че смятал договора за сключен. И зае мястото си в Боилския съвет. Ако не бяха някои черти от характера му, Вананд би го предложил за канасубиги.

Само след две години, въпреки потреса на съседни и далечни владетели, Йоан Цимисхи се опита да спретне коалиция на държавите на запад от Слънцеград срещу саракта. Успя да подлъже невежи наивници като Отон I, че нечестивата дяволска магия на Слънцеград ще се окаже безсилна против християнски войски. Половината от армията на германеца се състоеше от свещеници. Затова и когато бойните колесници (още не чъваншегори, просто колесници, но без коне, само със слънчеви колела) тръгнаха в настъпление, сбирщината на Отон се изпомачка сама в настъпилата паника. Същата нощ небоход „сварло“ стовари неколцина джамачи в двореца на византиеца. Те го прибраха и откараха в затвор в Слънцеград. Да, наложи се да се строи ЗАТВОР в столицата, пфу!… Константинопол осъмна без император. В същата 971 година се сключи мир с ромеите.

Беше грешка да не се намеси в интригите в Цариград след това. И плати с ново разпиляване на сили и загуба на време — вместо да гради, пак пое на война. Халите превозиха армиите на саракта право в града, превзеха го без много кръв, тикнаха потенциалния българоубиец в монашеска килия, а Вананд обяви византийските земи за присъединени към Слънцеград.

Германците се престрашиха едва през 983 година да влязат в досег със слънцеградските власти и новият им владетел, Отон II, подписа „вечен мир“ с творението на Вананд. Кавханът отново потъна в любимите си грижи — ограмотяване, възпитание в благородство и чест, строежи, изграждане на инфраструктура, здравеопазване и изхранване, борба с мизерията, особено духовната…

Новото разширяване на Саракта дойде изневиделица. Руският княз Владимир поде покръстване на владенията си — както винаги в такива случаи с огън и меч, подгони „езичниците“, които в отговор се отцепиха от княжеството му и пратиха прошение до кавхана да се присъединят към Слънцеград с териториите и населението си.

Вананд заряза всичко друго и доказа, че може да бъде и дипломат. Напрежението с държавата на Владимир не се разреши с война — благодарение на личната среща с княза.

Три години безгрижие — тоест много грижи, свързани със съзидание и живот, вместо с разрушения и смърт. И после в разцвета се разрази Ромейската буна — през пролетта на 991 година според един от календарите, въведен от кавхана.

Кавхан… съвладетел. През цялото това време Слънцеград всъщност нямаше канасубиги, истински владетел. Функциите на кана изпълняваше Боилският съвет. Вананд бе „съвладетел“ с боилите. Което много им допадаше. И избегна гражданска война.