Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Спецът, завеждащ лаборатория, обясняваше оживено, с неподправена отдаденост на поверената му работа, докато крачеха по коридора от Научното крило към отбранителната зона на яруса. Въпреки увлечението, с което говореше, гласът му звучеше малко по-фалцетно, а също така и жестикулираше малко по-отсечено, отколкото навярно му бе присъщо.

И, разбира се, отбягваше да се озърта към високопоставения камрад, когото придружаваше. И не само от лицето на пълномощния комисар отскачаха очите на Спеца, погледът му заобикаляше дори отраженията от червената униформа на Контрольора в металните стени на коридорите.

Наближиха люка за вход във военната зона, постовите от двете страни застанаха мирно, камерата за наблюдение се прицели в посетителите, а от тесните амбразури в железобетонната рамка на осмоъгълния, висок четири метра люк надникнаха роботизирани картечници.

Началникът на поста, младши комгруп с рубинени петлици, отдаде чест и поиска легитимация. Докато траеше проверката, Контрольорът спря излиянията на Специалиста с властно движение на кутрето.

— Кажете ми, камрад спец, защо провеждате опитите с обекта във военната зона?

— Камрад контролен комисар, в този сектор пирамидополисът на Хегемониума е построен наскоро, Научният комплекс не е довършен, особено изолаторите. Затова се обърнах за съдействие към Армията и командването ми предостави арестантските си помещения, които отговарят на стандартите за изолатор, в който да държим опасния ксенобиологичен материал и да провеждаме експерименти с него… Блокът за ликвидация е наистина много подходящ за целта. Аз съм изключително признателен за разрешението на Ръководещите и ходатайството на Армията…

Контрольорът отново безцеремонно прекъсна лабораторния отговорник:

— Какво знаете за подопитния си обект, преди да започнете да го изследвате и изучавате? Каква документация е налице за него?

Началникът на поста върна пропуските на комисаря и спеца, люкът започна да се отваря, при което светнаха оранжеви светлини за внимание, а войниците в черно заеха стойки за прикриване — според регламента. Още поне половин минута нямаше да може да се влезе в зоната — механизмът на люка беше тромав. Контрольорът си отбеляза този факт, за да го отрази после в рапорта си, специално в раздел „Обща атестация“.

— За съжаление, камрад, не разполагаме с много информация за създанието… освен че е маркирано като „пленено яйце на дракус“. Намираше се с спецхранилището на скоков линеен кораб на Ве-Ка-еС-Ха, претърпял сериозна авария. За съжаление, екипажът… оцелелите от екипажа на линкора, според медиците бяха… и продължават да са неадекватни. Военспецовете откриха, че инфобанките на Ка-еЛ-Ка са неизползваеми, опустошени са оперативните дискови носители на данни, интелектроните — унищожени, киберсистемите — под критично равнище… цяло чудо, че корабът се добра дотук… Моля, заповядайте.

Люкът тъкмо се беше отворил. Посетителите пристъпиха през прага. Черноуниформените военни с лица като отлети от метал зорко следяха коридорите през входа в зоната през прицелите на актоматите си. Правилно. След пристигането на тежко аварирал линкор отбранителната готовност винаги се повишава според Устава. Но все пак — минала е цяла седмица… Престарават се.

Контрольорът и спецът закрачиха към временните научноизследователски изолатори. Спецът се измъчваше от суровото мълчание на комисаря. И, точно според очакванията на контрольора, завеждащият лаборатория не изтрая дълго:

— Прощавайте, камрад комисар… всичко това изложих в подробна докладна… да не би да не сте получили копие? Виноват, не е възможно — обърка се завлабът под погледа на Контрольора. — Разбира се, че имате копие… но навярно е съкратена сводка от докладната ми…

— Известни са ми фактите, спец — снизходително произнесе Контрольорът с едва доловима насмешка. — Но винаги държа да ги чуя пак. Нали знаете, такава е функцията на контролния апарат, да проверяваме и препроверяваме данните…

Не без задоволство забеляза, че спецът се изпоти. Рационално погледнато, няма от какво да се страхува. Характеристиките на този спец са добри. Но няма нищо лошо в това да изпитва страх, нека и неоснователен, безпричинен. Макар че винаги има причина. Всеки греши, всеки има пропуски в работата си. Безукорен е само Вечният. Добросъвестността трябва да е подплатена с такъв страх, всеки трябва да помни във всеки миг за отговорността си пред Хегемониума… и пред Контролните органи, естествено.

Разбира се, това не го пише в Общия устав.

— Откъде пристигна линкорът… припомнете ми номера му?

Спецът се изчерви като униформата на комисаря.

— Виноват, камрад… не помня наизуст идентификатора на линкора… нито сигнатурата на вселената, от която пристигна. Има го в докладната ми…

— Много жалко, камрад спец — сухо отвърна контрольорът. — Това ще се отрази на атестацията ви. Бива ли да не помните неща, които сте написали в докладната си?…

— Камрад комисар! — изписка немощно спецът, ненадейно опитал се да изправи гръб, засегнат на тема компетентност. — Аз върша най-съвестно и отговорно работата си…