Спецът разбра, че е прекалил. Сви се, прегърби се, скри глава в раменете:
— Виноват…
— Ликвидирайте съществото. Веднага.
Спецът се стъписа. Засуети се:
— Но… почакайте… колективът ми едва започна експерименталната програма. Имаме да изясним механизмите и рефлексите… втората сигнална система у това създание не може да е…
— Ликвидирайте изчадието. Докато не е късно, спец!
— Камрад, вие фактически саботирате изследванията на пирамидополиса ЖF-8009…
— Глупак! — изтърва нервите си комисарят. Стисна челюсти. И изведнъж запита, навеждайки се напред към монитора: — Онова там белег ли е? Върху левия му хълбок?
— Драскотина, да. Получи се разсейване при стрелбата по котката… куршум улучи дракуса…
— И?
— Люспите издържаха — сви рамене завлабът. — Странно, но съществото само потръпна от удара, а кинетичната енергия на муницията би трябвало поне да го събори на пода… Предполагам, че дракусът е преобразувал енергията в топлинна, защото широкоспектърните камери регистрираха нагорещяване на криловидните му крайници. Тоест, наистина служеха като радиатори за разсейване на топлина… Дракусът, впрочем, така и не се е опитвал да лети в бокса…
— Престанете да плещите несъществени неща, камрад! Отклонявате се от темата!
— Искам да кажа, че… създанието не е имало причини да се бои от картечницата, щом кожата му е бронирана.
Комисарят свирепо разду ноздри.
— Не ТОВА е важното, камрад. Обърни внимание накъде ГЛЕДА дребното чудовище, докато картечницата сочи между очите му!
— М-моля? Накъде гледа, какво искате да кажете?… В цевта гледа.
— Така ви се струва — контрольорът заговори по-тихо, но още по-зловещо. — Гледа всъщност право в камерата. Не тази, която прави записа, защото е маскирана. Гледа онази, която е на тавана на бокса. Давате ли си сметка какво значи това? Ликвидирайте тази гадина!
Няколко мига завлабът се опита да издържи взора на комисаря. Не успя, естествено.
— Официално ли ми нареждате да унищожа опитния обект? — сухо запита спецът, гледайки дланите си.
— Официално.
Прегърбен, спецът се приближи до щатния пулт на командната зала, над който имаше малки екрани за наблюдение и запис на изпълнението на екзекуциите. Отвори с ключ капака на панела. Отключи и по-малко капаче, под което се намираше червен бутон. Комисарят следеше пръстите му.
Спецът гледаше бутона. Посегна. Задържа. И изведнъж захлопна капачето, автоматичната брава щракна, закривайки спусъка на картечницата.
Спецът се обърна. Каза твърдо, но очите му шареха настрани:
— Искам потвърждение на нареждането от Ръководния ешелон в Централата на сектора ни. Имам право. Дракусът е ценен научен обект на изследване. Изучаването му е важно за Хегемониума. Не мога да поема отговорност да лиша Делото на Вечния от важен научен напредък, възможен скок в развитието ни…
— Спец… — каза Контрольорът през зъби. — Ти сам каза, че има проблеми с векторната комуникация. Колко, мислиш, че ще отнеме потвърждението на пълномощията ми?
— Имам право да поискам такова.
— Не ме слушаш какво ти говоря, спец. Аз пристигнах тук с векторен транспортер, след като девет пъти отлагаха рейса по маршрута към вашата воняща планетка! Девет пъти! В сектора имаме проблем, спец. Разни твои колеги-умници казват, че имало смущения във векторното поле. Но аз не съм тесен функционер. Аз съм бивш спец по космология и топология на хиперпространството. И такова нещо като „смущения във векторното поле“ е пълна дивотия и абсурд от рода на „суха водка“ или „репресиран без вина“. Тоест нещо, което не съществува в природата. Или поне в Устава и практиките на Хегемониума. Нещо СТАВА, спец. И това НЕЩО вероятно е свързано с вашата гадинка, която държите в разстрелния бокс, и с проклетите дракуси, за които в нашата вселена информацията е с крайно ограничен достъп, ако я има изобщо. Чуй ме, спец… преди четвърт смяна Централата на сектора изгуби комуникационна и телепортна връзка със СЕДЕМ вселени. А току преди да дойда, секна векториалът с периферния галактичен куп…
— Не искам да ви слушам — съобщи спецът. — Не ме въвличайте в поквара с пораженчески приказки. Провокацията ви няма да мине! За мен е обидно да ми правите подобни проверки, камрад комисар!…