Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Аничка, после Стоянка.

Аничка(отива и гледа на прозореца). Тате още се бави в салона с някои гости. Господин Хоров не дойде преди обяд, трябва да дойде сега. Познавам по това, че сърцето ми е развълнувано. И какви пламенни чувства! (Вади писмото от корсета си и го чете.) Поетическа душа. Говори ми за Алпите, дето би искал с мене да се изкачи на небесните висоти, за блаженство, за светло бъдеще, огряно от лучите на любовта… Има и стихове… Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид… Не, страх ме е да повярвам: то е симпатия само… (Гледа се в огледалото.) Страх ме е, че ще ме намери много пребледняла. Поликсена е от един час при мене. Бъбри, бъбри ужасно, а пък мен ми се не слуша. (Влиза Стоянка, като държи картичка.) Стоянке, сега ще дойде господин Хоров. Покани го да влезе тука и да почака. Какво държиш в ръката?

Стоянка. Оная млада госпожа пак дойде. (Подава й картичка.)

Аничка(гледа картичката). Ах, госпожа Терзийска! Покани я да влезе при мене. (Стоянка излиза отдясно.) Откога не съм видяла Еленка. Тя от четвъртий клас се ожени. Дали е пак тъй хубавичка? Добре, че иде да ме отърве от Поликсениното дърдорене. (Излиза отляво. Г-жа Терзийска влиза отдясно.)

Явление 2

Терзийска, сама.

Г-жа Терзийска. Дали ще ме познае Аничка? (Гледа се в огледалото.) Аз съм понадебеляла. Очите ми хубави, горят… И други ми са казвали това… А усмивката? (Усмихва се.) Прелест! Големците не отказват на такива очи и на такава усмивка. (Обръща се насам.) Ах, боже, аз съм за министерка, а водя такъв голак! Три пъти му изработвам служба и три пъти я губи с глупостта си… А сега с господин Балтова как? Да се просълзя най-напред. Тъй правя ефект. (Обръща се към едно кресло.) „Ах, господин министре, аз съм нещастна!“ (Брише си очите, преструва си гласа на мъжки.) „Успокойте се, г-жо, какво желаете?“ (Брише си очите.) „Кажете, госпожо!“ И как ме гледа… разказвам му… „Госпожо, ще правя каквото можа да ви услужа.“ И гласът му трепери. Хващам му ръката. „Благодаря, господин министре, вий сте наш спасител.“ Не му пушам ръката и той я не дърпа… Очите му светят. (Издебело.) „Не е ли по-добре тука да доведем г-н Терзийски?“ „Ах, как ви съм признателна! И мене докторите ме съветват да напусна Пловдив, че климатът му вреди ме.“ „О, тук е по-здрав, госпожо.“ Все му държа ръката. (Прави си мъжкия глас по-игрив и нежен.) „Такива хубавки госпожи трябва да цъфтят в столицата.“ „О, вие ме ласкаете!“ „Съвсем не ви лаская!“ А ръцете ни все стиснати, неговата пари като огън… Веднаж министър Берберов ми каза: „Госпожо, аз съм винаги любезен към любезните…“, и прочее. (Стряска се.) Но аз се залисах и забравих. (Хвърля поглед в огледалото и излиза отляво. Боздугански влиза отдясно, с вехтък редингот.)

Явление 3

Боздугански, сам.