Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Г-жа Терзийска(смее се). Тъй, тъй, господине Има и друга дума: „Ако ти е драга, не я пущай през прага.“ То било едно време.

Квасников. Как едно време? Г-жа Терзийска. Когато жените са били робини… А сега е нов век и жените са свободни човеци.

КвасниковПрощавайте, ама господин Терзийски трябва да бъде мухльо?

Г-жа Терзийска. Защо?

Квасников. Защото виждам, че у вас кокошката пее.

Г-жа Терзийска(смее се). Стига са пели петлите.

Квасников. Е, аз не бих пуснал мойта булка да ми търси служба… Пребил бих я.

Г-жа Терзийска(смее се). Вие сте ревниви като турчин. Квасников. Под кофа̀р жената, под кофа̀р жената! Г-жа Терзийска. Ех, ще я изядат ли мъжете?

Квасников(пуши). Абе няма да я изядат, коя са изяли?…

Баба Дона(на Квасникова). Станчо, сега е друг светът…Пък ние си харесваме все старото време…

Г-жа Терзийска(става). Аз тогава ще дойда следобед, госпожо, и Аничка да видя… Сбогом. (Отива до вратата и се обръща към Квасникова.) Сбогом, господин Квасников, па и вие походатайствувайте за нас пред господин министъра.

Квасников. Добре, добре, госпожо. (Кланя й се.)

Баба Дона. Да те изпратя. (Излиза с Терзийска.)

Явление 11

Квасников и Стоянка.

Квасников(на себе си). Аз, чини ми се, много се вгледах в нейна милост. Какво ли си рече кака Дона: „На бивола окото все в просото.“ (Сръбва от другата чаша бенедиктин.) Мцъ! Това нещо хем па̀ри, хем гъделичка гърлото, хем сладй душата. (Повдига чашата.) Тоя цвят — божигробски кехлибар. (Допива чашата.) Мцъ! Да купя армаган едно шише на бабата. Дали ще е скъпо?

Стоянка(влиза отдясно). Един господар даде тая картичка. (Подава му картичка.)

Квасников. Че нали не пускате никого?

Стоянка(като дига блюдото). Госпожата за него заръча да го пуснем, когато дойде.

Квасников(гледа картичката). Това е по френски. Остави тука да го не разлееш. (Взима от Стоянка блюдото и го оставя пак на масата.) Твоят юнак ще го направим разсилен, каза ми баба ти Дона. Защо се така изчерви като кюстендилска ябълка? Да вземе човек да я хрусне тая пущина. (Стоянка отстъпва срамежливо.) Не се бой мари! Па ще се ожениш, нали?

Стоянка(лукаво). Че знам ли?

Квасников. Па да се трудите и вие колкото можете, че на царщината трябват солдати. На дяда ти Станча дузина ги даде господ, ама и дядо ти Станчо не дрема. (Стоянка избягва.) Та тия дяволи шопи нямат нужда от съвети: вчера един четеше във вестника, че една радомирченка родила три изведнаж. (Погледва към вратата.) А! Влезте, влезте. (Влиза Хоров.)

Явление 12

Квасников и Хоров.

Хоров(кланя се вежливо). Имам чест да се представя.

Квасников(взира се в него). Вие нали сте Жечко, на Димитра Бухалът момчето?

Хоров. Да. (Ниско.) Познавал се с баща ми!… Каква безцеремонност.

Квасников(сяда). Порасъл си бе!

Хоров(ниско). И ръка не подаде!

Квасников. Баща ви държи ли чифлика още?

Хоров. Държи го. (Ниско.) Не ме кани да седна!

Квасников. Как е чифликът? (Изпива третата чашка.)

Хоров. Аз не ходих в Бургас, а ида от Швейцария право, господин министре.

Квасников(ниско, усмихнат). Той ме взима за министър! (Високо.) Там какво учихте.

Хоров(ниско). Чудно! Тя ми каза, че му е говорила. (Високо.) Както мисля да знаете, свърших земледелческото училище в Лозана.

Квасников(задоволен). А! Това е добро. Добре че не е адвокатлък. Аз мразя адвокатите. Всичките са мюзефири От сламката планина правят. (Посочва му стол.) Седнете.

Хоров. Благодаря. (Сяда.)

Квасников(пуши няколко време). Там евтино ли е?

Хоров. Доста евтин живот.

Квасников. Житата станаха ли тая година?

Хоров. Не съм обърнал внимание. Та Швейцария е повече планинска страна, както знаете.

Квасников. Знам, знам. (Пуши и мисли.) А сега ще идете на чифлика да помагате на баща си? Радвам се.

Хоров(с принужден вид). Аз собствено…

Квасников(пресича го). Уважавам ония младежи, които бягат от чиновничеството. Днес кьорав и сакат службаш иска да стане, тъй ли?

Хоров(със същия вид). Собствено аз мисля…