Читаем Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия) полностью

Балтов(пресича го). Наплашил съм се и в улицата, когато вървя. Има един Какавидов: завчера на Дондуков булевард ме нападна с един рояк деца, разпискаха се, задърпаха ми полите. Баща им ги учеше и насъскваше така… На̀, там в двора има един Зурлов. Знам го берберин. Иде за служба горски стражар или пък економ в пансиона при девическата гимназия. Защо? Че бръснал някога баща ми. Друг пък — един бакалин, понеже се подслоних веднъж в дюкяна му, че липна дъжд, вече ме не оставя на мира, станах му длъжен; иска да затваря дюкяна, да стане чиновник. Там пък друг, селянин, мой избирател. Напуснал нивата, иска разсилен… Абе защо бе, бай Стойчо? „Аз, каже, знам писмо.“ Изгубиха се у нас, дядо Станчо, старите добродетели. Освободихме се, ама се и разпасахме. Бягаме от работа. Работят и богатеят у нас чужденците, а ние ставаме службаши, докат достигнем да им станем слуги… Цял ден такива ми са гостите: все службогонци. Ти си може би първият, който ми идеш на гости не с тая цел.

Квасников(пуши силно). Сакън, аз дойдох само за любов, Балтов. И благодаря ти. (Стиска му ръката). А вие как се поминувате в Харманлий?

Квасников. Ех, тъй. Гледаме си там нивиците и лозята, храним бубици, търговийка правим, сбираме двата края… Ами остаряхме… (Влиза баба Дона.)

Явление 7

Горните, Баба Дона, после Стоянка.

Квасников. Ела, како Доне. Какво те бяха загракали ония жени в стаята?

Баба Дона(усмихната). Ами не знайте ли? Защо съм майка на министър?

Квасников. Тъй, тъй, както света Богородица и пред Исуса Христа: риджаджийка…

Баба Дона. Дойде и госпожа Терзийска да моли нещо.

Балтов. Мамо, недей вече!… Ти все ги обнадеждюваш, а аз имам главоболие.

Баба Дона. Има човеци, дето не можеш да ги върнеш без една блага дума барем.

Квасников. То се знае. Една блага дума на министъра държи влага шест месеца.

Баба Дона. На, одеве тук плака и други един.

Балтов. Кой?

Баба Дона. Какавидов.

Балтов. Тоя ужасен Какавидов!

Баба Дона. Дай му пък служба.

Балтов. Не можа. Тоя глупец ни сконфузи по един без образен начин. Той не за учител, а за училищен метач не го бива.

Баба Дона. Че какво е сгрешил?

Балтов. Кога отивахме за Самоков, аз и други министри, и минавахме през село Калково, той ни посрещна със селяните и с учениците си, държа ни слово и ни нарече „шестокрили серафими“!…

Баба Дона(подсмихва се). Ех, попрехвалил ви е малко.

Квасников. И аз мисля, че шестокрили серафими не е докачително. Нали и в черквата го пеят: „Ангели херувими, иже без сравнения серафими“? И аз понякога държа страна.

Балтов. Чакайте. Нарече ни после „славни народни пирати“!

Квасников. А! Последнето е лошо. Какво значи то?

Балтов. „Пирати“ значи морски разбойници.

Квасников. А! Тука му се пада въже.

Баба Дона. Той, горкият, ще отбира от тия политически думи, колкото и баба му Дона. Той ми се видя простичък.

Балтов. За да се отърва, издействувах му работа в Джояновата тютюнева фабрика със седемдесет лева заплата… Не ще! Не щял да посрамява учението си! Дядо Станчо, извини ла прочета тия писма. (Вади из пазвата си писма и ги чете.)

Баба Дона. Станчо, слисаха ме ония, та забравих да те питам за децата.

Квасников. Добре са, како Доне. Най-големият, Тодор, е офицерин. Стефанчо е мировий; Кръстьо — тъй… Пенчо таз година свърши занаятчийско училище.

Баба Дона. Ами Николчо? Нали той беше петият?

Квасников. Николчо е даскал — не знам какъв даскал е: все бягаше от школото и котките бесеше… Не оставяше котка в махалата… А пък Димо е писар при началника в Сливен. Ама така лошо пише, како Доне, щото, когато чета негово писмо, турям си краката в студена вода. (Балтов се изсмива.) На Аврамча му изработихме в богословското училище, ще го направим владика. Има глас херувимски: като писне, сто зурли заглушава.

Баба Дона. Хубаво, вие сте и от попски род.

Квасников. Тъй, та и на чича поп Аврама го кръстихме. Ама какъв поп ще стане, не знам. Дойде си през ваканцията: цял Гарибалди. Пее Ботевите „православни скотове“, съдра на майка си щамбата от свети Ивана Рилски. Късо — в пъкъла ще води всинца ни.

Баба Дона. Глупави.

Квасников. А Павли е телеграфист.

Баба Дона. И той на работа? Имаш си помощници.

Квасников. Върбова огрявка.

Баба Дона. Ех, аз тях ги още не зная. Да ти ги поживи господ.

Квасников. А осмият — Скобелчо — е в четвърто отделение. Умът му реже като бръснач. Тая година ще изкласи.

Баба Дона. Какво рече?

Квасников. Ще изкласи, санким ще мине в първия клас. А Марийчето и Кунка по ризи ходят, из барите цапат като патарочета.

Баба Дона(усмихната). А! Имате и моми?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези