Смъртен страх

— Защищавам докторат — поясни младата жена. — А танците ми помагат да си реша финансовия въпрос, тъй като стипендията е малка, а предстои да връщам и заема за следването…

— Би трябвало да се досетя, че Алвин няма да живее под един покрив със стриптизьорка — промърмори Джейсън. — Във всеки случай, аз съм ви много благодарен, и на двамата! Един Господ знае какво щеше да стане, ако не бяхте се появили. Полицията ще има грижата за Шърли Монтгомъри, но вие не биваше да пускате този Хуан!

— Не се безпокой — размаха пурата си Артър, — Керъл ми разказа за премеждията ви в Сиатъл. Той няма да ви безпокои повече, но аз не искам проблеми с моите хора в Маями. Можем да се оправим с него, но ако случайно това не стане, винаги сме в състояние да подхвърлим на тамошната полиция достатъчно улики, за да го прибере на топло. Няма от какво да се безпокоиш. Джейсън премести очи върху лицето на Керъл.

— Не знам как да ти се отблагодаря — топло прошепна той.

— Аз имам няколко идеи — усмихна се младата жена.

Артър отново избухна в смях, който премина в кашлица. Когато най-сетне се успокои, Бруно свали стъклото, което разделяше пътниците от шофьора.

— Къде де те закараме, бе перверзник? — ухилено подвикна той. — Може би в спешното на ГХП?

— Не, за Бога! — направи гримаса Джейсън. — В момента не съм готов да получа предплатена медицинска помощ, по-добре карай към Масачузетс Дженерал…

ЕПИЛОГ

Джейсън не обичаше да се залежава, тъй като просто не му се беше случвало. Но този път нямаше нищо против. След като претърпя операция на крака, той беше хоспитализиран в продължение на три дни. Болките значително намаляха, а медицинският персонал в Дженерал демонстрираше отлично отношение и компетентност. Няколко от сестрите дори си спомниха, че Джейсън е бил на практика при тях.

Най-хубавото на тази принудителна почивка беше присъствието на Керъл, която прекарваше по-голямата част от времето си в болничната му стая. Четеше му на глас, разказваше му разни забавни историйки, или просто седеше до него и мълчеше.

— Като се оправиш, пак ще те заведа в „Салмон Ин“ — обяви на втория ден тя, докато подреждаше във вазата цветята, изпратени от Клодия и Сали.

— Защо, за Бога? — направи гримаса той. След всичко преживяно в онази планина, никак не му се ходеше там.

— Иска ми се отново да се спуснем през Дяволската дупка, или както там му беше името на онова място. Но този път през деня…

— Ти се шегуваш!

— Никак даже — поклати глава младата жена. — Обзалагам се, че на слънчева светлина ще бъде страхотно!

Леко покашляне ги накара да се извърнат към вратата. На прага се беше изправил детектив Кърън, чиято мечешка фигура никак не подхождаше на болничната обстановка. Огромните му пръсти мачкаха дъждобран в защитен цвят, който изглеждаше така, сякаш току-що е бил прегазен от тежък камион.

— Надявам се, че не ви притеснявам, доктор Хауърд — започна официално той и Джейсън зяпна от изненада. После се сети, че болницата вероятно му действа така, както полицейският участък беше подействал на самия него.

— Съвсем не — отвърна той и се надигна до седнало положение. — Влизай и сядай.

Керъл донесе един стол и го постави до леглото. Кърън се отпусна в него като продължаваше да стиска дъждобрана си.

— Как е кракът? — попита той.

— Добре е — отвърна Джейсън. — Раната е мускулна и няма да ми създава проблеми.

— Радвам се.

— Бонбон? — попита Керъл и му поднесе кутията с шоколадови асорти, донесена от секретарките на ГХП.

Кърън внимателно ги разгледа, избра една обвита в шоколад вишна и я лапна цялата.

— Помислих си, че може би ще пожелаете да чуете как се развива следствието — промърмори той след като преглътна.

— Разбира се — кимна Джейсън, а Керъл мина от другата страна на леглото, седна и се приготви да слуша.

— Първо трябва да ви съобщя, че са арестували Хуан в Маями. Досието му е дълго цял километър, вътре има какво ли не… В момента правим постъпки да бъде екстрадиран в Масачузетс, за да го съдим за убийствата на Бренкивист и Лунд. Няма да е лесно, защото мръсникът е издирван от още четири-пет щата за подобни тежки престъпления, сред които е и Флорида.

— Не мога да кажа, че ми е мъчно за него — промърмори Джейсън.

— Пълен психопат — направи гримаса Кърън.

— Какво стана в ГХП? — погледна го с интерес Джейсън. — Успяхте ли да докажете, че отключващия фактор на смъртоносния ген е вкаран в капките за очи, които са използвани от офталмологията?

— Работим по въпроса заедно с прокуратурата — отговори Кърън. — Нещата изглеждат доста дебели…

— Каква част от тях ще станат публично достояние?

— На този етап все още е трудно да се каже. Но все нещо ще излезе. Училището „Хартфорд“ вече е затворено, а родителите на децата не са слепи… Още повече, че по сведения на прокуратурата, семействата на няколко от пострадалите пациенти вече са завели съдебни искове срещу ГХП за милиони долари. С Шърли и нейния екип е свършено…

— Шърли — замислено повтори Джейсън. — Знаеш ли, че имаше един момент, в който бях на прага да се обвържа с тази жена. Добре, че срещнах Керъл…

Момичето се усмихна и шеговито го блъсна с ръка.