Смъртен страх

После и двамата попаднаха в кръг ослепителна светлина. Продължавайки да държи пистолета си насочен към Джейсън, Хуан сложи ръка над очите си, за да се предпази от мощните автомобилни фарове. Секунда по-късно се разнесе шум от затръшване на врати, последван от недвусмисленото прещракване на заредено оръжие. Хуан отстъпи няколко крачки назад, в очите му се появи изражението на хванато в капан животно.

— Не мърдай, Диас! — извика непознат за Джейсън глас, натежал от южнобостънски акцент. — Не върши глупости! Не желаем проблеми нито с теб, нито с Маями. Свали оръжието, качвай се в колата си и изчезвай! Ще го направиш ли?

Хуан кимна. Лявата му длан продължаваше да засенчва очите.

— Тогава действай! — заповяда гласът.

Хуан направи две-три несигурни стъпки назад, после се обърна и хукна към колата си. Моторът запали още от първия път, гумите изсвистяха и миг по-късно убиецът изчезна.

Джейсън бавно се претърколи по корем. В момента, в който Хуан избяга, Керъл Донър изскочи от светлината на фаровете и се втурна към него.

— Господи, ти си ранен!

Десният крачол на панталона му беше подгизнал от кръвта.

— Май да — замаяно отвърна той. В рамките на няколко секунди се бяха случили твърде много неща. — Но не ме боли много…

От светлината на фаровете се отдели фигурата на едър мъж. Миг по-късно пред тях застана Бруно, стиснал в лапите си пушка-помпа „Уинчестър“.

— О, не! — простена Джейсън и направи опит да се изправи.

— Не се безпокой, той вече знае, че си приятел — прозвуча познатият глас на Керъл.

— В този момент Шърли се появи на верандата си. Дрехите и бяха раздърпани, а косата и стърчеше на всички страни като на пънкар. Очите и обхванаха сцената за по-малко от секунда, после тялото и отстъпи крачка назад. В следващия миг вратата се затръшва, резетата изтракаха.

— Трябва да го откараме в болница! — извика Керъл и се извърна с лице към фаровете.

Оттам се появи втори културист и двамата с Бруно повдигнаха Джейсън с лекотата, с която вземат сутрешния си вестник.

— Не мога да повярвам! — смаяно промърмори той.

Оказа се, че ослепителните фарове принадлежат на бял линкълн с удължено купе, от задната част, на което стърчеше У-образна телевизионна антена. Двамата здравеняци натикаха Джейсън на задната седалка, където чакаше мъж с пригладена коса, тъмни очила и незапалена пура между устните. Това беше Ар-тър Къолер, шефът на Керъл. Самата Керъл също влезе в лимузината и побърза да ги представи един на друг. Яките момчета заеха местата отпред.

— Радвам се да ви видя, и двамата — промърмори Джейсън. — Но какво ви доведе тук, за Бога? — Колата се разклати и пое по алеята, лицето му за миг се разкриви от болка.

— Гласът ти — отвърна Керъл. — От последното ти обаждане разбрах, че пак си попаднал в беда.

— Но как разбра, че съм точно тук, в Бруклайн?

— Бруно ви проследи… След твоето обаждане аз веднага звъннах на любимия си шеф… — ръката и дружески плесна коляното на Артър.

— Престани! — изръмжа онзи, а Джейсън разбра, че именно неговият глас беше прогонил Хуан Диас.

— Попитах Артър дали ще те вземе под своя закрила и той каза да, но при едно условие… Да остана в клуба още най-малко два месеца, или докато ми намери заместничка.

— Ама тя се пребори да остане само месец! — обади се с недоволен глас Артър.

— Наистина съм ви много признателен — промърмори Джейсън, после се втренчи в младата жена: — Наистина ли спираш да танцуваш?

— Гадно изчадие! — оплака се Артър.

— Смаян съм — промърмори Джейсън. — Не си представях, че момичета като теб могат да спрат, когато пожелаят…

— Какво искаш да кажеш? — погледна го с възмущение Керъл.

— Аз ще ти обясня — изсмя се внезапно Артър, наведе се напред и и върна жеста с шляпането по бедрото: — Той те мисли за обикновена проститутка!

Смехът му премина в спазъм, а след това в кашлица. Наложи се Керъл да го потупа по гърба, за да му мине пристъпа.

— Проклети пури! — промърмори той, после се обърна към Джейсън, който го гледаше смаяно в полумрака на купето: — Мислиш ли, че щях да я пусна с теб в Сиатъл, ако беше курва, бе човек?

— Съжалявам, но…

— Ясно — прекъсна го с презрение Керъл. — След като танцувам в онзи клуб, значи съм проститутка… — Помълча, после добави със значително смекчен глас: — Всъщност, това може да се очаква… Сред момичетата наистина има и проститутки, но не всички са такива. За мен това беше един доста добър шанс да спечеля толкова, колкото ми е нужно. Фамилията ми не е Донър, а Киконен. Ние сме финландци и като такива винаги сме имали далеч по-просто и здравословно отношение към голотата в сравнение с вас, американците…

— Освен това тя е дъщеря на сестрата на жена ми — добави Артър. — Затова я назначих…

— Значи сте роднини? — смаяно ш гледаше Джейсън.

— Да — ухили се отново Артър. — Колкото и неприятно да ти звучи това…

— Стига вече! — погледна го строго Керъл.

Но Артър поклати глава и продължи:

— Никой в рода ни не приема идеята за следване в Харвард, това силно накърнява имиджа ни…

— Ти учиш в Харвард?! — облещи се Джейсън.