Смъртен страх

— Дължа ти извинение, докторе — неохотно промърмори Кърън. — Дълго време мислех, че си трън в задника и нищо повече. Но в крайна сметка именно ти разкри конспирацията, за която дори не бях сънувал…

— Беше въпрос на късмет — отвърна Джейсън. — Ако не бях с Хейс в нощта па смъртта му, всички лекари щяхме да сме убедени, че сме изправени пред някаква нова епидемия…

— Тоя тип Хейс е имал глава на раменете си — промърмори с уважение Кърън. — Но знаете ли какво най-много не ми дава мира? — вдигна глава детективът. — До края на живота си Хейс е действал с убеждението, че откритието му ще донесе полза на всички нас, на цялото човечество. Вероятно е мислил, че ще стане герой, също като Салк. Нобелова награда, слава и всичко останало. Спасител на света. Не съм учен, но ми се струва, че областта, в която е работил, си е доста страшничка. Разбирате ли какво имам предвид?

— Напълно — кимна Джейсън. — Медицинската наука винаги е вършила своите изследвания с една цел: да спаси човешки живот и да ограничи страданието. Но тази наука притежава огромен потенциал и е нещо като нож с две остриета…

— Доколкото ми беше разяснено, Хейс е открил лекарство, което кара хората да остаряват и умират в рамките на две седмици — промърмори Кърън. — При това го е открил напълно случайно… От всичко това стигам до заключението, че някои дървени глави от вашия бранш не подлежат на контрол. Кажи ми, ако греша…

— Прав си — кимна с въздишка Джейсън. — Може би ставаме прекалено умни, за да ни е добре… Това е нещо като да ядеш многократно забранената ябълка…

— И затова ще бъдем изритани от рая — добави Кърън. — Между другото, нима Чичо Сам няма специално обучени хрътки, които да наблюдават типове като Хейс?

— Държавата не разполага с достатъчно информация — отвърна Джейсън. — Става въпрос за прекалено остър конфликт на интереси. Освен това и лекарите, и законотворците живеят с презумпцията, че всички медицински изследвания се правят в името на всеобщото благо.

— Страхотно! — промърмори Кърън. — Все едно, че по магистралата лети автомобил с двеста километра в час, но зад волана му няма никой!

— Най-точното сравнение, което съм чувал — кимна Джейсън.

— Както и да е — сви рамене детективът. — Едва ли ще оправим света, но поне с ГХП ще се справим. Съвсем скоро можете да очаквате официалните обвинения. Разбира се, цялата банда е на свобода под гаранция, но вече има индикации, че шефовете са готови да си забиват нож в гърба и търсят извънсъдебно споразумение. По всичко личи, че приятелчето Хейс е имало контакти с един от тях, май се казваше Ингълбрук…

— Ингълнук — поправи го Джейсън. — Един от вицепрезидентите на ГХП, отговаря за финансите.

— Така и трябва да бъде — кимна Кърън. — Защото Хейс му е поискал основен капитал за регистриране на частна фирма…

— Знам.

— Тъй ли? — мрачно го изгледа детективът. — А откъде знаеш, доктор Хауърд?

— Няма значение — махна с ръка Джейсън. — Продължавай…

Едрият мъж помълча известно време, после въздъхна и махна с ръка.

— Тъй да бъде… Но всяка вероятност Хейс е казал на Ингълнук, че е открил еликсир на младостта… — Антителата, които трябва да блокират действието на отключващия фактор — кимна Джейсън.

— Чакай малко — вдигна ръка Кърън. — Май ти трябва да даваш тези обяснения на мен, а не аз на теб…

— Извинявай, но за мен нещата идват на местата си едва сега — усмихна се виновно Джейсън. — Продължавай, моля те…

— Но явно на Ингълнук му е харесал повече хормона на смъртта, отколкото еликсира на младостта — продължи разказа си детективът. — От доста време насам си е блъскал главата как да снижи разходите в ГХП, за да бъдат конкурентоспособни на другите болници. До този момент заговорът включва шест човека, но в хода на следствието вероятно ще бъдат установени и други. Те са виновни за ликвидирането на много пациенти, които по тяхна преценка са получавали прекалено скъпо медицинско обслужване. Красиво, нали?

— И затова са ги убили? — възкликна с ужас Керъл.

— Е, те самите не са мислили така. Продължавали са да твърдят, че става въпрос за естествени процеси.

— Всички ще умрем — горчиво промърмори Джейсън. — Ето го главното им оправдание… Пред очите му изплуваха лицата на част от мъртвите му пациенти.

— При всички случаи това е краят на ГХП — обяви Кърън. — Защото освен обвиненията в криминални престъпления, болницата е затрупана с граждански искове и вече е подала молба за фалит според условията на член единайсет. Затова мисля, че няма да е зле, ако започнеш да си търсиш нова работа…

— Май така излиза — кимна Джейсън, после погледна към Керъл и добави: — Тази млада дама завършва докторската си дисертация по клинична психология и аз мисля да и предложа да отворим частен кабинет… Май ми е време да се върна към частната практика, защото от корпорациите вече ми е дошло до гуша…

— Звучи практично — кимна Кърън. — Особено за хора като мен, на които трябва да се ремонтира не само главата, но и машинката…

— Заповядай, ще бъдеш първият ни пациент.