Смъртен страх

Нощта не беше от леките. В момента, в който клепачите на Джейсън уморено се затваряха, пред очите му изплуваше напрегнатото лице на Хейс миг преди катастрофата, съзнанието му отново превърташе филмчето на ужасните събития, а душата му се изпълваше с онова противно чувство на безпомощност, което го беше обзело при вида на кръвта, която бликаше от устата на колегата му.

Сцената беше пред очите му и докато шофираше към болницата, след което изведнъж се сети, че е забравил да спомене нещо пред Кърън, а след това и пред Шърли — Хейс бе казал, че откритието му вече не е тайна и се прилага в практиката. Каквото и да означаваше това. Реши да се обади на детектива от службата, но пейджърът му зажужа в момента, в който се озова на територията на болницата. Викаха го по спешност в Кардиологията.

Състоянието на Брайън Ленъкс се беше влошило. След кратък преглед Джейсън си даде сметка, че всъщност не може да направи абсолютно нищо. Поисканият вчера кардиологичен консулт също не беше стигнал до оптимистични заключения, въпреки че Хари Сарноф бе назначил за днешната сутрин серия от спешни коронарни изследвания. Единствената надежда беше незабавната операция, която евентуално би ги насочила към ефективни действия за спасяването на пациента.

Сестрата го чакаше на метър от завесата, която отделяше Брайън от останалите пациенти на Кардиологията.

— Ще наредите ли животоспасяващи действия в случай на сърдечен удар? — попита тя. — Дори бъбреците му спират да функционират…

Джейсън мразеше да взема такива решения, но в случая беше категоричен — да се вземат всички животоспасяващи мерки — най-малкото, защото все още не бяха получили данните от коронарното изследване.

Останалата част от визитацията му беше също така мрачна. Състоянието на неколцината болни от диабет — всичките на системи, беше доста обезпокоително. Двама от тях имаха бъбречна недостатъчност, а третият беше на ръба. Най-депресиращ беше фактът, че никой от тях не беше постъпил в болницата с посочените диагнози. Бъбречната недостатъчност се беше появила в хода на лечението, докато Джейсън се бореше с други техни проблеми.

Двамината му пациенти с левкемия също не откликваха на предписаното лечение по най-добрия начин. Бяха приети с респираторни проблеми, но в момента и двамата развиваха доста сериозни сърдечни отклонения. Двама бяха и пациентите му със СПИН, които също вървяха на зле. Оптимистично беше състоянието само на двете млади момичета с хепатит. Последният пациент беше 35-годишен мъж, който беше постъпил в болницата за преглед и оценка състоянието на сърдечните му клапи. Като дете прекарал ревматична треска. Слава Богу, неговото състояние можеше да се окачестви като стабилно.

Когато най-сетне се добра до кабинета си, Джейсън бе принуден да прояви твърдост по отношение на Клодия. Новината за смъртта на Хейс вече беше обиколила целия болничен комплекс, а Клодия не я свърташе на едно място от любопитство. Джейсън твърдо заяви, че няма намерение да коментира случката, но тя продължи да настоява и той я изгони. По-късно и се извини и и разказа една силно съкратена версия на нещастието. Точно в десет и половина му се обади Хари Сарноф, но новините не бяха добри. Коронарните артерии на Брайън Ленъкс се оказали в много по-лошо състояние, но все още без фокусирани блокажи. Казано с други думи — те бързо се запълваха с атеросклеротични плаки и никаква операция не би била в състояние да им помогне. Сарноф подхвърли, че за пръв път вижда толкова бърза прогресия на това обикновено бавно заболяване, след което поиска разрешението му да включи това заключение в рапорта. Джейсън отговори, че няма нищо против. Приключил разговора си със Сарноф, той предпочете да остане сам в заключения кабинет в продължение на няколко дълги минути. Обади се в Кардиологията едва след като се почувства емоционално подготвен за това. Поиска да говори със сестрата, която се грижеше за Брайън Ленъкс, почака да я извикат, а след това сподели с нея заключенията от изследването на артериите. И двамата бяха единодушни по въпроса, че няма смисъл да се вземат животоспасяващи мерки в случай на сърдечен инфаркт. Човекът беше безнадежден случай, можеха да му помогнат само като съкратят мъките му. Прекъсна разговора, но очите му останаха заковани в телефона. Това беше един от онези моменти, в които си задаваше въпроса защо всъщност е решил да се занимава с медицина…

По време на обедната почивка стигна да идеята лично да провери резултатите от аутопсията на Хейс. На дневна светлина моргата не беше онова призрачно място от снощи, а само една стара, очукана и не особено чиста сграда. Дори египетските фрагменти изглеждаха по-скоро комични, отколкото внушителни. Въпреки това Джейсън старателно заобиколи залата за съхранение на трупове и директно се насочи към стълбището, което щеше да го отведе в тесния кабинет на Маргарет Данфорт, съседен на библиотеката. Завари я приведена над бюрото, в ръката и имаше нещо, което приличаше на Биг Мак.

— Добре дошъл — усмихна се широко съдебната лекарка и размаха сандвича си за поздрав.