Смъртен страх

— Не е зле да направиш контролен тест на апаратурата си — погледна го съчувствено Медсън. — Казвам ти, сърцето на този човек наистина беше много зле! А що се отнася до тези лабораторни проби, утре ще бъдат готови…

Джейсън напусна патологията и тръгна към кабинета си, дълбоко замислен върху коментара на колегата си. Не му беше минавало през ума, че апаратът за ЕКГ може да бъде дефектен. Но след като помисли още малко, той решително отхвърли подобна възможност. Има прекалено много начини да се разбере кога апаратурата за електрокардиограми не работи както трябва. Освен това, за кардиограмите в покой и под стрес се използват различни апарати. Разсъждавайки по този въпрос, той изведнъж си спомни и нещо друго — при постъпването си в ГХП и Хейс е бил подложен на пълни изследвания. Това беше задължително за всички новопостъпващи служители, включително и за самия Джейсън…

След като повика Клодия и прие насъбралите се телефонни послания, той я помоли да провери дали доктор Алвин Хейс има здравен картон и ако има, да го донесе… После стана, направи успешна маневра, за да се отърве от Сали, и се насочи към Рентгенологията. Ползвайки помощта на една от секретарките в отдела, той сравнително лесно откри папката на Алвин Хейс, в която, както очакваше, имаше една рутинна рентгенова снимка на гръдния кош, направена преди около шест месеца. Хвърли и едно око, след което потърси някой от четиримата щатни рентгенолози. Попадна на Милтън Пърлман, доктор на медицинските науки, който тъкмо излизаше от тъмната стаичка. Без да му дава време за отстъпление, Джейсън му разказа накратко за смъртта на Хейс и за резултатите от аутопсията, след което му подаде папката. Милтън я отнесе в кабинета си, постави я в осветената рамка и щракна ключа. Изследването на снимката продължи малко повече от минута.

— Тук няма никаква аневризма — отсече той. Беше родом от Западна Вирджиния и много му харесваше да разговаря така, сякаш вчера беше напуснал фермата. — Аортата изглежда нормална, без калциране.

— Възможно ли е това? — учуди се Джейсън.

— Разбира се — кимна Милтън, после провери името и номерацията на филмчето. — Предполагам, че винаги има възможност да объркаме имената, но лично аз се съмнявам. Ако този човек е умрял от аневризма, значи я е получил през последния месец.

— Никога досега не съм чувал за подобно нещо!

— А аз какво мога да кажа? — попита Милтън и вдигна ръцете си с дланите нагоре.

Джейсън се върна в кабинета си, чудейки се как да разреши проблема. Аневризмата може да се балонира бързо, особено, ако жертвата има някое съдово заболяване, комбинирано с високо кръвно. Но когато провери в съответния раздел откри, че Хейс е имал нормален пулс и кръвно налягане. Джейсън разбра, че без признаци на васкуларно заболяване не може да направи много, освен да изчака резултата от лабораторните проби. Възможно бе Хейс да е пипнал някое рядко инфекциозно заболяване, което е атакувало кръвоносните му съдове, включително аортата. Дали пък не сме изправени пред появата на нова и ужасна болест, за пръв път се запита той.

Смени сакото си с бяла манта и тръгна да излиза, но на вратата се сблъска със Сали.

— Пак изоставаме с прегледите! — намръщено му съобщи тя.

— Друга песен не знаеш ли? — изгледа я с досада Джейсън и се насочи към по-близката от манипулационните.

Комбинирайки усилена работа и късмет, той все пак успя да навакса. Късметът се състоеше във факта, че не се появи някой нов пациент за пълни изследвания, нито пък стар с нови проблеми. Някъде към три вече имаше достатъчно време, за да си позволи малка почивка.

През целия следобед проблемът с диагнозата не му излизаше от главата. Видял се с малко свободно време, той веднага забърза към шестия етаж. Там се намираше лабораторията на доктор Алвин Хейс. Надяваше се някой от асистентите на доктора да е запознат поне отчасти с епохалното му откритие, но и всякаква друга информация беше добре дошла.

В момента, в който излезе от асансьора, изпита чувството, че е попаднал в друг свят. Като част от офертата си по привличането на Хейс, бордът на ГХП му беше построил една абсолютно нова и модерна лаборатория, която заемаше по-голямата част от шестия етаж.

Фоайето в близост до асансьора беше обзаведено с дебел килим и удобни кожени кресла, имаше дори библиотека със стъклени вратички, в която бяха събрани последните трудове по молекулярна биология. Отвъд това фоайе, което очевидно играеше ролята на рецепция, имаше още едно антре. Там посетителите обличаха дълги до земята бели манти и слагаха на краката си предпазни пантофи. Джейсън опита вратата. Беше отворена и той влезе. Навлече една манта и чифт пантофи и опита вътрешната врата. Но тя, точно според очакванията му, беше заключена. На рамката имаше звънец, той го натисна и зачака. Над главата му примигна червената лампичка на включена телевизионна камера. После вратата издаде тих бръмчащ звук, той я бутна и влезе.