Смъртен страх

— Доктор Хейс ми посочваше какъв протеин иска, а аз започвах процедурите по производството му, прибягвайки до техниката за рекомбиниране на ДНК. В общи линии с това се занимавам тук… — Жената извади една от епруветките, наредени на стойката пред нея, измъкна тапата и я поднесе към Джейсън. На повърхността на хранителната среда вътре ясно си личаха белезникавите петънца на бактериалните колонии. Хелене върна епруветката на мястото и и продължи: — Доктор Хейс изпитваше огромен интерес към способността на гените да се включват и изключват като електрически ключ, балансът между репресия и експресия, ролята на репресорните протеини и комбинирането между тях в рамките на ДНК. За прототип използваше хормона на растежа. Искате ли да видите последната му карта на хромозома 17?

— Разбира се — кимна с пресилена усмивка Джейсън. В този момент се разнесе остро жужене, което за момент заглуши всички останали звуци в лабораторията, включително тихото мъркане на електронната техника. Екранът пред Хелене оживя, показвайки че пред входната врата са се изправили четирима души с едно куче. Двама от тях Джейсън позна веднага — това бяха Шърли Монтгомъри и детектив Майкъл Кърън. Лицата на другите двама не му говореха нищо.

— О, Господи — промърмори Хелене и протегна ръка към едно копче на плота.

Джейсън се изправи с лице към вратата, очаквайки появата на новите посетители. В очите на Шърли се мярна изненада от факта, че го вижда тук, но тя не се издаде и любезно представи детектива на Хелене. Той започна да я разпитва, а Шърли хвана Джейсън за ръка и го поведе към най-близкия офис. Оказа се, че той е принадлежал на Хейс. По стените бяха окачени прогресиращи фотографии на човешки гениталии в едър план, които показваха анатомическата еволюция по време на пубертета. Всички бяха поставени в хубави рамки от неръждаема стомана.

— Интересен декор — иронично промърмори Джейсън.

Шърли не прояви никакъв интерес към фотографиите. Върху обикновено спокойното и лице се беше изписало напрегнато и тревожно изражение.

— Тая история става неконтролируема! — отсече с нисък глас тя.

— Какво искаш да кажеш? — учудено я погледна Джейсън.

— Късно снощи в полицията е получен анонимен сигнал, според който доктор Алвин Хейс се е занимавал с продажба на наркотици. След обиск в апартамента му са открити значителни количества хероин, кокаин и пари в брой. В момента имат заповед да претърсят и тази лаборатория.

— Господи Исусе! — промърмори Джейсън и едва сега разбра за какво са довели това куче.

— На всичкото отгоре откриха, че е живял с една жена на име Керъл Донър — добави с нещо като погнуса Шърли.

— Това име май ми звучи познато — вдигна глава Джейсън.

— Няма как да не ти звучи познато — остро отвърна младата жена. — Керъл Донър е стриптизьорка в клуб „Кабаре“, който се намира в „Бойната зона“!

— Ти да видиш! — ухили се Джейсън.

— Хей, това никак не е смешно! — сряза го Шърли.

— Аз не се смея — изрази протеста си той. — Просто съм шашнат!

— След като ТИ си шашнат, как мислиш, че ще се почувстват членовете на Борда? Тръпки ме побиват като си помисля, че АЗ настоявах да назначим този човек! Смъртта му беше достатъчно скандална, но явно и тя не е достатъчна. Нещата вървят към огромен скандал, който ще се отрази трагично върху имиджа ни…

— Какво възнамеряваш да правиш? — попита Джейсън.

— Представа нямам — въздъхна младата жена. — В момента интуицията ми нашепва, че колкото по-малко правим, толкова по-добре…

— А какво мислиш за предполагаемото откритие на Хейс?

— Мисля, че си е фантазирал — отсече Шърли. — Нима може да се вярва на човек, който се занимава с наркотици и спи със стриптизьорки, за Бога?!

След тези думи се обърна и тръгна обратно към общата част на лабораторията, където детектив Кърън продължаваше да разпитва Хелене. Двойката непознати методично претърсваха помещението, кучето вървеше редом с тях. Джейсън ги наблюдава известно време, после се извини и излезе. До края на работното време трябваше да приеме още няколко външни пациенти, имаше и визитация.

На път за вкъщи, макар и дълбоко убеден, че Хейс беше на прага на нервния срив, а не на прага на велико откритие, той все пак се отби в библиотеката и взе една тънка книжка със заглавие: Рекомбинирането на ДНК: въведение за хора без специална научна подготовка.