Смъртен страх

Джейсън взе чашата си и бавно се насочи към дневната. Дълбоко замислен, той несъзнателно вдигна един от свещниците над камината и започна да си играе с него. Трябваше да обмисли всички възможни варианти. Какво искаше да каже Хейс със съобщението за епохалното си откритие? Реши, че от този момент нататък трябва да изключи напълно възможността колегата му да е говорил под влиянието на някаква самозаблуда или грандомания. В крайна сметка той наистина беше учен-изследовател от световна класа, наистина беше работил ден и нощ за постигането на своята цел. Следователно имаше голям шанс да е казал истината. В случай, че наистина е направил голямо откритие, то несъмнено е било в областта на генното включване и изключване и със сигурност има отношение към растежа и зрелостта. Пред очите му за миг се мярнаха онези рамкирани гениталии в кабинета на Хейс.

От дълбокия размисъл го изтръгна рязкото дрънчене на телефона. Обаждаше се старшата сестра от Кардиологията.

— Брайън Ленъкс току-що почина — съобщи тя. — Получи терминална атака от задух, който се разви в силна асистолична дейност…

— Идвам веднага — промърмори Джейсън, остави телефона на вилката и се замисли за псевдонаучния жаргон, използван от сестрата. Явно ставаше въпрос за проява на емоционална защита. Облакът на смъртта отново надвисна над него.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Радио-будилникът буквално го изхвърли от леглото. Беше усилил звука, защото се опасяваше, че ще се успи. Почти не спа, тъй като през по-голямата част от нощта утешаваше съпругата на Брайън Ленъкс. Прибра вестника от стълбите и влезе в банята да вземе душ и да се избръсне, докато пълният автомат със звучното име „Мистър Кафе“ правеше поредното си малко чудо. Докато се обличаше, апартаментът се изпълни с аромата на току-що смляно и сварено кафе. Насочи се към масата в дневната с чаша в ръка, стиснал под мишница утринното издание на „Бостън Глоуб“. Възнамеряваше да го разгърне директно на спортните страници, но вниманието му беше привлечено от заглавие на първа страница, изписано с тлъсти букви: ДОКТОР-ПЛАСЬОР, С ГАДЖЕ СТРИПТИЗЬОРКА. Материалът за доктор Алвин Хейс трудно можеше да се нарече добронамерен. Ужасната му смърт беше свързана с откритите в апартамента му наркотици, а връзката му с известната стриптизьорка бе сравнена със случая на един професор от Медицинския факултет на „Тъфс“, осъден за убийство на проститутка. Статията беше илюстрирана с две фотографии: Хейс на корицата на списание „Тайм“ и елегантна жена пред входа на клуб „Кабаре“, текстът под която гласеше: „Керъл Донър отива на работа“. Джейсън се опита да разгледа въпросната мадама по-подробно, но това се оказа невъзможно, тъй като тя бе вдигнала ръка съвсем навреме и лицето и изобщо не се виждаше. Като фон се виждаше витрина с надпис ТОПЛЕС СТУДЕНТКИ. Че какво друго, ухили се Джейсън.

Изчете материала докрай, а сърцето му се сви от жалост за Шърли. По сведения на полицията в апартамента на Хейс в Саут Енд — същият, който споделял с Керъл Донър, били открити значителни количества хероин и кокаин.

След кратката си сутрешна визитация Джейсън установи, че хоспитализираните му пациенти са в сравнително добра форма. Но Матю Коен, на когото предния ден бяха вкарали сърдечен катетър, беше започнал да развива странни и доста тревожни симптоми, които много приличаха на симптомите на покойния Седрик Харинг: артритни болки, констипация, суха кожа. При нормални условия Джейсън едва ли щеше да им обърне кой знае какво внимание, но след последните събития в болницата сърцето му остана свито. Отново си помисли за вероятността от появата на нова и неизвестна инфекциозна болест, която никой не би могъл да постави под контрол. Имаше гадното предчувствие, че състоянието на Матю ще продължава да се влошава.

След като поиска консултация с дерматолог за сухата кожа на Коен, той се отправи към кабинета си. Там го чакаше Клодия, която го информира, че е стигнала до буквата П при проверката на бизнесмените с наскоро извършени пълни изследвания. След дългата серия телефонни обаждания станало ясно, че само двама от тях имат здравословни проблеми.

Джейсън взе картоните от ръцете и и ги отвори. Първият беше на Холи Дженингс, а вторият на Пол Клингър. И двамата си бяха правили пълни изследвания преди около един месец.

— Обади им се пак и ги помоли да се явят в кабинета ми, но гледай да не ги уплашиш…

— Как точно да стане това? — пожела да узнае Клодия. — Какво да им кажа?

— Кажи им, че искам да повторим някои изследвания, или нещо подобно. Използвай въображението си…

По-късно през деня реши да изпробва чара си като се опита да измъкне още малко информация от сътрудничката на Хейс, но в мига, в който се изправи пред Хелене разбра, че тя няма никакви намерения да се поддава на чара му.

— Откриха ли нещо полицаите? — попита той, макар да знаеше, че отговорът ще бъде отрицателен. Шърли вече го беше информирала за това, употребявайки израза „Да благодарим на Бога за малките услуги, които понякога ни прави“… Хелене само поклати глава.