Снежен крах

Почти сигурен съм, че нужната ни информация се съдържа в една глинена обвивка, изровена в древния шумерски град Ериду в южен Ирак преди десет години. В Ериду се намирало седалището на Енки — с други думи, Енки бил местният ен на Ериду, а в храма на Ериду се пазели неговите ме, включително и търсеният от нас нам-шуб.

— Кой е изровил тази глинена обвивка?

— Разкопките в Ериду са били спонсорирани изцяло от един религиозен университет в Бейвю, Тексас.

— Този на Л. Боб Райф ли?

— Позна. Той създал археологически отдел, чиято единствена функция била да разкопае град Ериду, да намери храма, където Енки е пазел всичките си ме и да си прибере всички тези ме вкъщи. Л. Боб Райф е искал да разработи умения, обратни на тези на Енки — чрез анализ на неговите ме да създаде свои собствени хакери — невролингвисти, способни да пишат новите ме. А те на свой ред да се превърнат в основните правила, в програмата на новото общество, което Рейф иска да създаде.

— Но сред тези ме има и копие от нам-шуба на Енки — отново се намесва Нг — и то застрашава плана на Райф.

— Точно така. Искал е и тази плочка — не за да я анализира, а за да си я държи за себе си, така че никой да не може да я използва срещу него.

— Ако можеш да се сдобиеш с копие от този нам-шуб — пита Нг, — какво ще е въздействието му?

— Ако можем да препредадем нам-шуба на Енки на всички ен на Сала, те ще го препредадат на цялото негово население. Нам-шубът ще обърка техните неврони, отговарящи за езика-майка, и ще попречи на Райф да ги програмира с нови ме — обяснява Хиро. — Но всъщност трябва да успеем да го свършим, преди Сала да се разпадне и всички бежанци слязат на брега. Райф говори на своите ен чрез централен предавател на „Ентърпрайз“, който, доколкото разбирам, е с доста малък обхват, тип „докъдето ми виждат очите“. Много скоро той ще използва системата си, за да разпространи голямо ме, което ще накара всички бежанци да слязат на брега като сплотена армия под координирана заповед за поход. С други думи, Сала ще се разпадне и вече няма да е възможно да достигнем всички тези хора с едно-единствено излъчване, и затова трябва да го осъществим възможно най-бързо.

— Господин Райф ще е много нещастен — предсказва Нг. — Ще се опита да си отмъсти, като отприщи „Снежния крах“ върху технологичното духовенство.

— Знам — отвръща Хиро. — Но мога да се притеснявам само за едно нещо в един момент. Малко помощ ще ми дойде добре.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — възразява му Нг. — За да стигне в Ядрото, човек трябва да прелети над сала или да влезе с малка лодка в центъра му. Райф е разположил там цял милион хора с пушки и катапулти за ракети. Дори и високотехнологичните оръжейни системи не могат да надделеят над организиран обстрел от леки оръжия в грамаден мащаб.

— Тогава докарайте насам хеликоптери — казва Хиро. — Нещо. Каквото и да е. Ако мога да се докопам до нам-шуба на Енки и да заразя с него всички на Сала, ще можете да се приближите в безопасност.

— Ще видим какво може да измислим — обещава Чичо Енцо.

— Чудесно — казва Хиро. — А сега, какво ще правим с „Разума“?

Нг смънква нещо и в ръката му се появява карта.

— Ето ти нова версия на системния софтуер — подава му я той. — Няма да е толкова бъгава.

— Значи пак ще е бъгава?

— Няма такова нещо като свободен от бъгове софтуер — заявява Нг.

Чичо Енцо се обажда:

— Май във всекиго от нас има частица от Ашера.

58

Хиро сам намира изхода, взема асансьора и слиза на Улицата. Щом излиза от неоновия небостъргач, вижда, че на мотоциклета му е седнало черно-бяло момиче и пипа по контролното табло.

— Къде си? — пита тя.

— И аз съм на Сала. Хей, току-що спечелихме двайсет и пет милиона долара.

Убеден е, че поне този път Уай Ти ще се впечатли от казаното от него. Но тя не се впечатлява.

— Това наистина ще ми осигури страхотно погребение, като ме пратят вкъщи по пощата в луксозна цинкова опаковка — заявява тя.

— Защо?

— Имам си неприятности — признава тя за първи път в живота си. — Мисля, че гаджето ми ще ме убие.

— А кой ти е гадже?

— Гарвана.

Ако аватарите можеха да пребледняват, да се олюляват и да им се налага да сядат на тротоара, точно това щеше да направи Хировият.

— Сега знам защо на челото му е татуирано „НЕУПРАВЛЯЕМА ИМПУЛСИВНОСТ“.

— Страхотно. Надявах се да ми съдействаш или поне да ме посъветваш нещо.

— Ако смяташ, че ще те убие, грешиш, защото ако беше права, отдавна вече щеше да си мъртва — казва той.

— Според зависи — казва тя и продължава с една крайно забавна история за една дентата.

— Ще се опитам да ти помогна — обещава той — но и аз не съм точно най-безопасният пич, с когото да се шматкаш по Сала.

— Ти събра ли се с твойта мадама?

— Не съм. Но имам големи надежди, че ще стане. Ако остана жив, де.

— Големи надежди за какво?

— За нашата връзка.

— Защо? — пита тя. — Какво толкова се е променило?

Това е един от онези съвсем простички и очевадни въпроси, които дразнят, защото Хиро не е съвсем сигурен какво да отговори.

— Ами, май най-после проумях какво върши тя и защо е дошла тук.

— Е, и?

Още един прост и очеваден въпрос.