Снежен крах

— Смятам, че вече мога да я разбирам.

— Така ли?

— Поне донякъде.

— И според теб това е хубаво?

— Естествено.

— Хиро, ама че си прост! Тя е жена, ти си мъж. Ясно, че няма да я разбираш. Не това търси тя от теб.

— А според тебе какво търси — да не забравяме, че ти никога не си се срещала с тази жена и ходиш с Гарвана.

— Тя не иска от теб да разбираш нея — тя знае, че това е невъзможно. Иска от тебе само да разбереш себе си. За всичко останало все някак ще се разберете.

— Така ли смяташ?

— Определено да.

— А какво те кара да мислиш, че не разбирам себе си?

— То се вижда. Ти си много умен хакер и най-великият майстор на меча в света, а разнасяш пици и организираш концерти, от които не вадиш никакви пари. Как очакваш, че тя ще…

Останалото е заглушено от звук, който прониква в слушалките му от Реалността: скърцащ, раздиращ звук, висок и пронизителен над грохота от силен удар. После — само писъците на ужасени махленски хлапета, човешки викове на тагалог и стоновете и пукането на стоманен риболовен траулер, рухващ под натиска на морето.

— Това какво беше? — пита Уай Ти.

— Метеорит — отвръща Хиро.

— Ъ?

— Стой на линия — нарежда й Хиро. — Май току-що влязох в дуел с картечници.

— Ще се изключиш ли?

— Млъкни за секунда!

Този квартал е с формата на U — построен е около заливче в Сала, около което са навързани десетина стари, ръждясали риболовни кораби, оградени от плаващ кей, стъкмен от най-разнородни понтони.

Празният траулер — онзи, дето го режеха на парчета, е ударен от голямото оръдие на борда на „Ентърпрайз“. Сякаш огромна вълна го е подбрала и се е опитала да го омотае около колона: едната му страна цялата се е вдала навътре, носът и кърмата почти се застъпват. Гърбът му е строшен. Празните му трюмове лакомо поглъщат огромен и непрекъснат поток от тъмна, кафеникава морска вода, всмукват пъстрите канални отпадъци така, както удавник вдишва въздух. Корабът се е устремил към дъното.

Хиро набутва „Разума“ обратно в лодката, скача в нея и пали мотора. Няма време да развърже лодката от понтона — клъцва въжето с уакизашито и потегля.

Понтоните вече хлътват навътре и надолу, дърпани от въжетата на разрушения кораб. Траулерът потъва под водната повърхност и се опитва да повлече целия квартал като черна дупка.

Двама филипинци вече са изскочили навън с къси ножове и кълцат въжетата, оплели квартала — опитват се отрежат частите, които могат да се спасят. Хиро се юрва към един понтон, вече потънал до колене във водата, намира въжетата, свързващи го със съседния понтон, който е потънал още повече, и ги съсича с катаната. Останалите въжета изпукват като пушечни изстрели, понтонът се изтръгва и се стрелва към повърхността с такава скорост, че насмалко не преобръща моторницата.

Голяма част от понтонния кей до траулера изобщо не може да се спаси. Мъже с рибарски ками и жени с кухненски ножове, коленичили и вече до шия във водата, се мъчат да освободят домовете си. Въжетата се късат едно по едно, наслуки, и изхвърлят филипинците във въздуха. Едно момче с мачете прерязва единственото останало въже, то изпращява и го шибва по лицето. Най-сетне салът отново е свободен и подвижен — клатушка се и се люшка, докато си възвръща равновесието, а там, където беше траулерът, не е останало нищо освен клокочещ въртоп, който сегиз-тогиз повръща по някоя отломка.

Други вече са се натоварили в рибарската лодка, вързана до траулера. И тя е пострадала: неколцина мъже се струпват и се навеждат през борда, за да огледат двата големи кратера отстрани. Всяка дупка е обкръжена от лъскава ивица колкото голяма чиния, където взривът е издухал всичката боя и ръжда. В средата има пробойна колкото топка за голф.

Хиро решава, че е време да се маха.

Но преди това бърка в комбинезона си, изважда щипка с банкноти и преброява няколко хиляди хонконгски долара. Слага ги на палубата и ги затиска с червена стоманена туба за бензин. После си хваща пътя.

Няма проблем с намирането на канала, който води към съседния квартал. Параноята му е нараснала неимоверно, затова, докато насочва лодката навън, се оглежда непрекъснато напред-назад из алейките. В една от тези ниши вижда един с жица в главата, който си мърмори нещо.

Съседният квартал е малайски. Няколко десетки малайци, са се събрали край моста, привлечени от шума. Щом Хиро влиза в квартала им, вижда как мъже търчат по разлюляния понтонен мост, служещ за главна улица, въоръжени с пистолети и ножове. Местната жандармерия. Още мъже, отговарящи на същото описание, изскачат от страничните улички, лодки и сампани, и се присъединяват към тях.

Страшни трясъци, пращене и раздиращо скърцане избухват до него, сякаш огромен камион току-що се е нахакал в тухлена стена. Вода облива тялото му, а лицето му е облъхнато от пара. После пак става тихо. Той се обръща, бавно и неохотно. Най-близкия понтон вече го няма — има само кървава, развихрена супа от трески и плява.