Снежен крах

Ако се намираше в някоя нормална и стабилна част на света като долен Манхатън, образът щеше да е триизмерен. Ала трябва да се примири с двуизмерна сателитна картина. Пред очите му една червена точка е наложена върху черно-бяла снимка на Сала. Намира се точно в средата на тесен черен воден канал: ВИЕ СТЕ ТУК.

Лабиринтът е все така невероятно заплетен. Но е много по-лесно да разгадаеш лабиринт, когато го гледаш отгоре. След около шейсет секунди той вече е в открития океан. Зазорява се — сива, мъглива зора. Облакът пара от топлообменника на Разума я сгъстява още мъничко.

— Ти къде си, дявол да го вземе? — пита Уай Ти.

— Махам се от Сала.

— Брей! Много ти мерси за помощта.

— Връщам се след минутка. Само ми трябва една секунда да се организирам.

— Тук е пълно със страшни типове — осведомява го Уай Ти. — И ме гледат.

— Всичко е наред — успокоява я Хиро. — Убеден съм, че ще се вслушат в гласа на Разума.

59

Хиро отваря големия куфар. Екранът е включен и показва плосък десктоп с команден ред горе. Той изкарва на екрана меню:

ПОМОЩ

Подготовка

Стрелба с „Разум“

Тактически сведения

Поддръжка

Презареждане

Отстраняване на повреди

Разни

Под заглавието „Подготовка“ следва повече информация по темата, отколкото е възможно да се желае, включително половин час лошо преекспониран филм. В главната роля е един набит азиатец с белязано лице, чиято мутра сякаш е замръзнала в неизменен презрителен израз. Той се облича. Разкършва се със специални упражнения за разтягане. Отваря „Разума“. Проверява дулата за повреди и мръсотия. Хиро превърта всичко това на скорост.

Най-сетне набитият азиатец се прицелва.

Рибешкото око всъщност не е използвал Разума както трябва — картечната система си има стойка, която се прикрепя към тялото, за да можеш да обереш ритането с таза си, поемайки силата право в центъра на тежестта. Стойката е оборудвана с шокови амортизатори и миниатюрни хидравлични чудесии, които компенсират тежестта и ритането. Ако ги нагласиш както трябва, е много по-лесно да използваш всички екстри на картечницата. А ако си включен към компютър, системата налага удобен мерник върху всичко, към което се прицелиш.

— Вашата информация, господине — обажда се Библиотекарят.

— Достатъчно умен ли си, че да вържеш тая информация към „ВИЕ СТЕ ТУК“? — пита Хиро.

— Ще видя какво мога да направя, господине. Форматът явно е съвместим. Господине?

— Да?

— Чертежите са отпреди няколко години. След изготвянето им „Ентърпрайз“ бе закупен от частен собственик…

— Който може и да е внесъл някои промени, ясно.

Хиро е отново в Реалността.

Той намира открит воден булевард, водещ навътре към Ядрото. Покрай него върви нещо и като пешеходен подиум, сглобен как да е — привидно безкрайно шествие от мостчета, понтони, трупи, изоставени лодки, алуминиеви канута, петролни варели. Навсякъде другаде в света това би било терен с препятствия. Тук е супермагистрала.

Хиро потегля право към средата, на доста бавен ход. Ако се натъкне на нещо, лодката може да се преобърне. Разумът ще потъне. А Хиро е закачен за Разума.

Той превключва в режим „гаргойл“ и ясно различава рехава ограда от полусферични куполи покрай пистата за излитане на „Ентърпрайз“. Радарът грижливо ги идентифицира на екрана като радарни антени на противоракетни оръдия „Фаланкс“. Под всеки купол стърчи многоцевно оръдие.

Той забавя ход почти до спиране и започва да размахва насам-натам дулото на „Разума“, докато в зрителното му поле се появяват две пресечени линии. Това е мерникът. Той го наглася по средата право върху едно от оръдията и натиска спусъка половин секунда.

Големият купол се превръща във фонтан от назъбени, ронливи отломки. Под него дулата все още се виждат, изпъстрени тук-там с червени петънца. Хиро сваля малко мерника и отново изстрелва залп от петдесет заряда, който откъсва картечницата от стойката. После лентата с патрони започва спорадично да избухва и Хиро трябва да извърне очи.

Той отмества поглед към следващото оръдие и дулата му зейват насреща. Толкова е страшно, че той неволно натиска спусъка и изстрелва дълъг откос, който като че не попада никъде. После нещо близко затулва гледката — ритането го е захвърлило зад разнебитена яхта, вързана на брега.

Той знае какво ще стане сега — парата му го подсказва, и затова изскача оттам. Миг по-късно яхтата е просто изхвърлена от водата от изстрела на голямото оръдие. Хиро тича, намира понтон, където може да стъпи стабилно, и отново изстрелва продължителен откос. Когато свършва, от края на „Ентърпрайз“ е отхапано назъбено полукръгло парче там, където беше оръдието.

Отново се връща в главния канал и го следва навътре, докато той не опира в един от корабите на Ядрото — кораб с контейнери, превърнат в луксозен комплекс от апартаменти. Товарна мрежа служи за рампа, свързваща корабите. Вероятно служи и за подвижен мост, когато нежелани лица се опитват да се покатерят от гетото тук. По-нежелано лице от Хиро на сала надали има, но не вдигат мрежата.