Снежен крах

— Грешиш. Защото на земята ги чакат Чичо Енцо и Господин Ли. Трябва да го свършат до един час, защото иначе няма да го свършат никога.

65

Уай Ти изведнъж се събужда. Не се е усетила как е заспала. Пърпоренето на перките сигурно я е приспало. Сигурно е скапана от умора — това е истината.

— Какво става с мойта комуникационна мрежа, да го еба? — пищи Л. Боб Райф.

— Никой не отговаря — отвръща руският пилот. — Нито Сала, нито Ел Ей, нито Хюстън.

— Свържете ме тогава по телефона с летището — нарежда Райф. — Искам да взема реактивния самолет за Хюстън. Ще си закараме задниците в кампуса и ще разберем какво става.

Пилотът бърника нещо по таблото.

— Проблем — обажда се той.

— Какво?!

Пилотът клати отчаяно глава.

— Някой бърника небесната телефонна връзка. Загазихме.

— Аз може да успея да се свържа — заявява президентът. Райф само го поглежда, сякаш иска да му каже „Да бе, тъпанар“.

— Някой да има шибана монета от четвърт долар? — изревава магнатът. Франк и Тони се шашкат цяла минута. — Ще трябва да гепим първия попаднал ни монетен телефон и да се обадим, мама му стара. — Той се разсмива. — Можете ли да повярвате? Аз да се обаждам по телефон?

Секунда по-късно Уай Ти поглежда през прозореца и направо се гръмва, като вижда долу истинска суша и магистрала с две платна, която лъкатуши покрай топли пясъчни плажове. В Калифорния са.

Хеликоптерът намаля ход, пикира към земята и полита над магистралата. По по-голямата част от нея липсват пластмаса и неонови светлини, но след малко налитат на малко франчайз-гето, построено от двете страни на платното там, където шосето се отдалечава от брега.

Хеликоптерът каца на паркинга на едно „Купи и отлети“. За щастие той е почти празен и не отрязват нито една глава. Вътре двама младежи играят видеоигри и при смайващата гледка на хеликоптера отлепят само за миг очи от екрана. Уай Ти е доволна — ужасно я е срам да я виждат с това тъпо сборище от дърти посерковци. Хеликоптерът седи и бездейства, докато Л. Боб Райф изскача навън и притичва до монетния телефон до входа.

Тия смотаняци бяха толкова тъпи, че я сложиха да седне точно до пожарогасителя. Няма причина да не се възползва от факта. Тя го изтръгва от стойката и вади предпазителя практически с едно движение, после натиска ръчката, прицелена право в лицето на Тони.

Нищо.

— Мамка му! — крясва тя и мята пожарогасителя по него, или по-скоро го блъска в него. Той се навежда и сграбчва китката й. Силата на удара от стоварилия се в лицето му пожарогасител е достатъчна, че да му нащърби здравата самочувствието. А на нея й дава достатъчно време да подаде крака навън от хеликоптера.

Всичко отива на майната си. Ципът на единия й джоб се е разтворил, тя пада, или по-скоро се изтърколва от хеликоптера и точно тогава скобата на пожарогасителя се закача в този джоб и я задържа. Докато се откачи, Тони се връща на четири крака и посяга към ръката й.

Успява да го избегне и изтичва волно на паркинга. Зад гърба й е „Купи и отлети“, отстрани е оградена с висока ограда, отделяща това място от неоводолейския храм от едната страна и франчулат на „Големия Хонконг на Господин Лий“ от другата. Единственият път за бягство е към шосето — от другата страна на хеликоптера. Но пилотът, Франк и Тони вече са изскочили навън и са й преградили изхода.

В неоводолейския храм няма да й помогне. Ако почне да им мрънка и да ги умолява, те може просто да я включат в мантрите си за идната седмица. Но Големия Хонконг на господин Ли е съвсем друга история. Тя притичва към оградата и се опитва да й се покатери. Два и половина метра мрежа с лента-бръснач отгоре. Но дрехата й би трябвало да устои на острието. Горе-долу.

Успява да се покатери до средата. После чифт дебели, ала силни ръце се сключват около кръста й. Не извади късмет. Л. Боб Райф я откъсва от оградата. Ръцете и краката й ритат напусто във въздуха. Той отстъпва две крачки назад и я понася обратно към хеликоптера.

Тя поглежда към Хонконгския франчайз. Колко близо беше.

На паркинга се е появил някой. Куриер, слязъл от магистралата да си почине и да се поразсее малко.

— Хей! — изпищява тя, пресяга се, натиска лостчето на ревера и комбинезонът й се оцветява в синьо и оранжево. — Хей! Аз съм Куриер! Казвам се Уай Ти! Тези откачени боклуци ме отвлякоха!

— Леле! — възкликва Куриерът. — Ега ти досадата. — А после я пита нещо, но тя не може да го чуе, защото витлата на хеликоптера вече пърпорят.

— Откарват ме на летището! — крещи тя с цяло гърло. После Райф я блъска по очи в хеликоптера. Машината излита, проследена прецизно от публиката от антени на покрива на Големия Хонконг на господин Ли.

На паркинга Куриерът гледа как хеликоптерът излита. Много е готин за гледане, целият е окичен с картечници.

Но тия пичове вътре тормозеха тая супермацка.

Куриерът изважда личния си телефон от кобура, включва се към централното командване на РадиКС и натиска голям червен бутон. Сигнал за Тревога.