Снежен крах

Те не се пренастройват, или поне не им се удава особено. Хиро притичва между двама от тях и се насочва към стената на куба. Най-накрая стига там, врязва се в стената и замира на място. Всички демони от охраната са го погнали по петите. Разбират къде е — компютърът им го посочва — но не могат да направят кой знае какво. Също като бияча-демон в „Черното слънце“, за написването на когото Хиро помогна, те разбутват хората, като прилагат основните правила на физиката на аватарите. Когато Хиро е невидим, няма какво да разбутват. Но ако са добре написани, ще разполагат с по-фини начини да го объркват и затова той не губи време. Забива катаната в стената на куба и я следва през стената от другата страна.

Това е хакване. Всъщност то се основава на едно много старо хакване, вратичка, която той откри преди години, докато се опитваше да присади правилата за бой с мечове върху съществуващия софтуер в Метавселената. Мечът му не притежава силата да изреже дупка в стената — това би означавало да промени за постоянно формата на чужда сграда — ала притежава способността да прониква в предмети. Аватарите не притежават тази способност. Това е всъщност цялото предназначение на стените в Метавселената — това е структура, която не позволява на аватарите да проникнат през нея. Но като всичко останало в Метавселената и това правило не е нищо повече от протокол, условност, която различните компютри се съгласяват да спазват. На теория няма как да го пренебрегнеш. Но на практика това зависи от способността на различните компютри да разменят информация помежду си много прецизно, на висока скорост и в точния момент. А когато си свързан със система чрез сателитна връзка като Хиро на Сала, има закъснение, докато сигналът отскочи към сателита и обратно. От това закъснение човек може да се възползва, ако действа бързо и не се оглежда назад. Хиро преминава през стената, повлечен от всепроникващата си катана.

Райфландия е огромно, ярко осветено пространство, покрито с елементарни форми в основни цветове. Все едно си вътре в образователна играчка, предназначена да учи тригодишните на основи на геометрията: кубове, сфери, тетраедри, многостени, свързани с мрежа от цилиндри, линии и спирали. Но в този случай играчката е излязла далеч извън всякакви рамки — сякаш всички части от конструкторски комплекти и всяко лего-блокче, произведени някога, са били нашляпани накуп по някаква отдавна забравена схема.

Хиро се навърта из Метавселената достатъчно отдавна, за да знае, че въпреки яркия и весел вид на това нещо то всъщност е просто и утилитарно като военен лагер. Това е модел на система. Голяма и сложна система. Формите вероятно представляват компютри или централни възли в световната мрежа на Райф, или франчайзи на Райските врата, или други местни и регионални фирми на Райф по целия свят. Ако тръгне да се катери по тази структура и да влиза в яркоцветните фигури, Хиро може би ще открие известна част от кодовете, задействащи мрежата на Райф. Може да се опита да я хакне, както предложи Хуанита.

Но няма смисъл да се бърка в нещо, което не разбира. Може да изгуби часове в човъркането на някой код и накрая да излезе, че това е програмата, контролираща автоматичните тоалетни казанчета в Библейския колеж „Райф“. И затова Хиро продължава нататък, оглежда плетеницата от форми и се опитва да открие някакъв модел. Сега той знае, че е влязъл в котелното на цялата Метавселена. Но няма представа какво търси.

Тази система, разбира той, всъщност се състои от няколко отделни мрежи, оплетени една в друга на едно и също място. Фини червени линии — милиони — образуват изключително сложна плетеница между хиляди малки червени топчета. На Хиро случайно му хрумва, че това може да представлява мрежата на Райф от оптични влакна с неизброимите й местни офиси и възли по целия свят. Има и няколко не чак толкова сложни мрежи в други цветове, които може би представляват коаксиални кабели, каквито са използвали навремето за кабелната телевизия или дори гласови телефонни линии.

Има и една груба, яка, тромава мрежа, цялата в синьо. Тя се състои от малък брой — по-малко от дузина — големи сини кубове. Те са свързани помежду си — но нямат връзка с нищо друго — с масивни сини тръби. Тръбите са прозрачни и вътре Хиро вижда групички от по-дребни връзки в различни цветове. На Хиро му е нужно малко време, докато огледа всичко това, защото сините кубове са почти скрити — всички те са заобиколени от малки червени топчици и други възелчета като храсти, отрупани с глогинки. Това явно е някаква по-стара, по-раншна мрежа със свои собствени вътрешни канали, най-вече примитивни като гласовия телефон. Райф се е подключил мощно към нея със собствените си хай-тек системи.

Хиро маневрира, докато успява да огледа по-отблизо един от сините кубове, подаващ се над обраслите го преплетени линии. На всяка от шестте стени на куба е нарисувана голяма бяла звезда.

— Правителството на Съединените щати — установява Хуанита.