Снежен крах

— Баща ми видял скелета на баща ти, коленичил пред него. Това било последното, което видял.

— Моят баща бил с гръб към Нагазаки — обяснява Хиро. — Светлината временно го заслепила. Той паднал напред и притиснал лице в земята, за да изтече от очите му ужасното сияние. А после всичко отново се нормализирало.

— Само дето баща ми ослепял — допълва Гарвана. — Можел само да слуша как баща ти се бие с лейтенанта.

— Полусляп еднокрак самурай с катана срещу едър, силен, здрав мъж с ръце, вързани зад гърба — разяснява Хиро. — Доста интересна битка. И честна. Баща ми победил. И това бил краят на войната. Само след две седмици окупационните войски дошли. Баща ми се прибрал, заживял, правил-струвал и накрая през седемдесетте се сдобил с дете. Както и твоят.

Гарвана допълва:

— Амчитка, 1972 г. Твоите гадняри два пъти са пускали атомна бомба върху баща ми.

— Разбирам дълбоките ти чувства — казва Хиро, — но не мислиш ли, че отмъсти достатъчно?

— Няма „достатъчно“ отмъщение — възразява Гарвана.

Хиро надува мотоциклета си, настига Гарвана и замахва с катаната. Но Гарвана се пресяга назад — наблюдава го в огледалото за задно виждане — и блокира удара. Държи в ръка огромен дълъг нож. После той намаля скоростта почти до нула и хлътва между две подпори. Хиро го задминава, забавя рязко ход и мярва Гарвана, който се стрелва покрай него от другата страна на монорелсата. Докато набере ускорение и се шмугне между следващите подпори, Гарвана вече е слаломирал от другата страна.

И така продължава. Те препускат по Улицата в преплитащ се зигзаг, преминавайки напред-назад под монорелсата. Играта е проста. Гарвана трябва само да накара Хиро да се натресе в подпора. Хиро ще спре за миг, но дотогава Гарвана ще е излязъл извън зрителния му обхват и Хиро няма да може да го проследи.

Играта е по-лесна за Гарвана, отколкото за Хиро. Но Хиро е по-обигран в тия игри от Гарвана. Което уравновесява нещата. Двамата лъкатушат под монорелсата със скорост около хиляди километра в час. Навсякъде около тях ниско провесени търговски предприятия, хай-тек лаборатории и увеселителни паркове се простират в мрака. Центърът е пред тях — висок и ярък като северното сияние, надигащо се над черните води на Берингово море.

67

Първият харпун се лепва за търбуха на хеликоптера, докато се снишават над Долината. Уай Ти по-скоро го усеща, отколкото го чува. Тя познава толкова добре този сладък тласък, че го усеща като ония суперчувствителни сеизмоджаджи, улавящи земетресенията на другия край на планетата. После още половин дузина харпуни удрят в бърза последователност и тя едва се сдържа да не се наведе през прозореца. Разбира се. Търбухът на хеликоптера е яка стена от съветска стомана. Залепва харпуните като с лепило. Само дано продължат да летят достатъчно ниско за обстрелване с харпуни — а това се налага, за да не ги улови радара на Мафията.

Тя чува как радиоприемникът отпред изпуква.

— Вдигни го, Саша, завъждаш паразити.

Тя поглежда през прозореца. Другият хеликоптер, онзи малкият, алуминиевият, лети до тях малко по-високо във въздуха. Всички вътре надничат през прозорците, вперили очи в тротоара под тях. Освен Гарвана. Гарвана все още е в Метавселената.

Мамка му. Пилотът вдига хеликоптера на по-голяма височина.

— Добре, Саша, отърва се от тях — чува се от радиото. — Но два харпуна още висят от корема ти — внимавай да не се закачиш някъде. Тия кабели са по-яки от стомана.

На Уай Ти толкова й трябва. Тя отваря вратата и изскача навън.

Поне така изглежда на онези вътре. Всъщност докато лети надолу, тя се хваща за дръжката, увисва от люлеещата се отворена врата и започва да оглежда долнищата на хеликоптера. Два харпуна са залепнали на нея. Десетина метра по-надолу вижда как дръжките се люлеят на въжетата, пърхат във въздушния поток. През отворената врата тя не чува Райф, но го вижда, седнал до пилота, да ръкомаха: „Надолу, свали го надолу!“

Тя тъкмо това бе предположила. Тая работа със заложниците действа двупосочно. Тя не върши никаква работа на Райф, ако не е при него и не е здрава и читава.

Хеликоптерът започва отново да се снишава надолу към двойната ивица логло, отбелязваща булеварда под тях. Уай Ти се залюлява на вратата, най-накрая се засилва достатъчно и закача с крак единия от кабелите.

А сега ще боли страшно. Но плътната тъкан на комбинезона би трябвало да я предпази от одиране. А и гледката на Тони, който се хвърля към нея в опит да я хване за ръкава, подсилва естествената й склонност да не се замисля много-много. Тя се пуска от вратата на хеликоптера с едната ръка, сграбчва кабела на харпуна, навива го около ръкавицата си няколко пъти и се пуска и с другата ръка.

Излезе права — наистина боли страшно. И когато се люшва под търбуха на хеликоптера и извън лапите на Тони, нещо в ръката й изпуква — сигурно някоя от онези фини костици. Но тя увива кабела на харпуна около тялото си, също като Гарвана, когато се спусна от кораба заедно с нея и успява да се спусне додолу овладяно — но спускането я изгаря.