Снежен крах

Гарвана се опитва да отблъсне Хиро. В Реалността би успял, защото притежава съкрушителна сила. Но аватарите притежават еднаква сила, освен ако не ги хакнеш по нужния начин. И затова Гарвана го блъсва мощно, а после изважда ножа, за да пререже гърлото му, когато Хиро отхвърчи. Но Хиро не отхвърча. Той чака удара, после отсича ръката на Гарвана с ножа. После, за всеки случай, му отсича и другата ръка. Тълпата реве от възторг.

— Как се спира това? — пита Хиро.

— Понятие си нямам, аз само ги доставям — отвръща Гарвана.

— Разбираш ли изобщо какво направи току-що?

— Да. Реализирах амбицията на живота си — отвръща Гарвана и по лицето му плъзва огромна доволна усмивка. — Пуснах бомбичката на Америка.

Хиро отсича главата му. Тълпата обречени хакери скача на крака и врещи.

А после млъква — Хиро изведнъж изчезва. Превключил е на малкия си, невидим аватар и сега се рее във въздуха над отломките от яйцето. Гравитацията го смъква право в центъра му. Докато пада надолу, той измърморва тихичко: „СнягСкан“. Това е програмата, която написа за убиване на времето на спасителния сал. Онази, дето търси Снежен крах.

След като Хиро Протагонист привидно изчезна от сцената, хакерите насочват вниманието си към гигантската конструкция, издигаща се от яйцето. Всичките тия глупости с боя с мечове сигурно са били просто смахнато въведение — типичния ексцентричен начин на Хиро да им привлече вниманието. А главната атракция е това звуково-светлинно шоу. В момента амфитеатърът се пълни скоростно — хиляди хакери нахлуват отвсякъде: тичат по улицата откъм „Черното слънце“, изливат се от огромните административни кули, където се намират главните квартири на най-големите корпорации за софтуер, включват се и влизат в Метавселената от всички посоки в Реалността — слухът за фантастичното представление се разпространява по фиброоптичната мрежа със скоростта на светлината.

Светлинното шоу е проектирано така, все едно се е очаквало да има закъснели зрители — фалшива кулминация след фалшива кулминация, като скъпа заря, и всяка е по-добра от следващата. Толкова огромно и сложно е, че сигурно никой не вижда повече от десет процента от него. Можеш цяла година да го гледаш пак, и пак, и пак и все да откриваш нови неща.

То представлява километрична структура от подвижни дву– и триизмерни образи, преплетени във времето и пространството. Вътре има всичко. Филми на Лени Рифенщал18. Скулптурите ни Микеланджело и претворените в действителност въображаеми изобретения на Да Винчи. Въздушни боеве от Втората световна война, изскачащи напред-назад от центъра, кръжащи над тълпата — стрелба, пожарища, взривове. Сцени от хиляди класически филми, които се сливат и смесват в един-единствен огромен и сложен сюжет.

Но по-нататък шоуто започва да се опростява и се стеснява до един-единствен стълб от ярка светлина. Вече музиката е тази, която преобладава — пулсиращ бас и плътно, заплашително остинато, което намеква на всеки да продължава да гледа, защото най-хубавото тепърва предстои. И всички гледат. Ревностно.

Светлинният стълб се разтича нагоре и надолу и се превръща в човешки силует. Всъщност са четири човешки силуета — голи жени, застанали рамо до рамо с лица към тълпата, като кариатиди. Всяка държи в ръце нещо тънко и продълговато: чифт тръби.

Една трета от милиона хакери се взират в извисяващите се над сцената жени. Те вдигат ръце над главите си и разгъват четирите свитъка. Всеки от тях се превръща в плосък телевизионен екран колкото футболно игрище. За зрителите в амфитеатъра екраните практически затулват цялото небе — всички виждат само тях.

Отначало те са бели, но най-сетне на всичките четири изведнъж се появява образ. Образ, състоящ се от думи. Там пише:

АКО ТОВА БЕШЕ ВИРУС,

ДОСЕГА ВЕЧЕ ДА СТЕ МЪРТВИ.

ЗА ЩАСТИЕ НЕ Е.

МЕТАВСЕЛЕНАТА Е ОПАСНО МЯСТО.

КАК СТЕ С МЕРКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ?

ОБАДЕТЕ СЕ В

„СИГУРНОСТ — ХИРО ПРОТАГОНИСТ И СЪДРУЖНИЦИ“

ЗА БЕЗПЛАТНА ПЪРВОНАЧАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ.

69

— Това са тъкмо ония високотехнологични глупости, дето се оказа, че за нищо не стават, като ги изпробвахме във Виетнам — отсича Чичо Енцо.

— Добра обосновка. Но технологията е извървяла дълъг път оттогава насам — възразява Куай, наблюдателят от „Нг Секюрити Индъстрийс“. Куай разговаря с Чичо Енцо по радиовръзката. Фургонът му, пълен с електронни устройства, се спотайва половин километър по-нататък в сенките до един склад на LAX. — Наблюдавам цяло летище и всички пътища към него на триизмерно изображение в Метавселената. Например, знам, че вашите кучешки медальони, които вие обичайно носите на врата си, в момента ги няма. Знам, че имате един хонконгски долар и осемдесет и пет хонконгски цента в левия си джоб. Знам, и че в другия носите бръснач. При това ми изглежда хубав.

— Никога не подценявай важността на грижите за себе си — отбелязва Чичо Енцо.

— Но не разбирам защо носите и скейтборд.