Снежен крах

— За компенсация, вместо онзи, който Уай Ти загуби пред ООКИК — обяснява Чичо Енцо. — Дълга история.

— Господине, от един от нашите франчулати ни докладват — обажда се млад лейтенант, облечен в мафиотско яке, докато тича през плаца с черно уоки-токи в ръка. Той всъщност не е лейтенант — мафията не си пада особено по военните чинове. Но по някаква причина Чичо Енцо мисли за него като за лейтенант. — Вторият хеликоптер е кацнал на паркинга пред един хипермаркет на около петнайсет километра оттук, пресрещнал е колата за доставка на пици, взел е Райф и отново е излетял. Сега идват насам.

— Изпрати някой да прибере колата. И дайте на шофьора свободен ден — нарежда Чичо Енцо.

Лейтенантът изглежда леко слисан от факта, че Чичо Енцо се е загрижил за такива дребни подробности. Все едно донът да се разкарва по магистралите и да събира дребните боклучета, например. Но кимва почтително. Току-що е научил нещо: че подробностите са важни. Той се обръща и започва да говори в радиопредавателя.

Чичо Енцо сериозно се съмнява в това момче. Той е от онези с блейзърите, специалист по дребната бюрокрация в някой франчулат на Нова Сицилия, но му липсва онази гъвкавост, която например притежава Уай Ти. Класически пример за онова, което не е наред с Мафията днес. Единствената причина лейтенантът изобщо да е тук е, че ситуацията се мени с огромна скорост и, разбира се, заради всички онези чудесни сътрудници, които изгубиха на „Коулуун“.

Куай отново се обажда по радиото:

— Уай Ти току-що се свърза с майка си и я помоли да я закара — осведомява го той. — Бихте ли искали да прослушате разговора им?

— Не, освен ако няма тактическо значение — бърза да откаже Чичо Енцо. Още нещо, което трябва да задраска от списъка: тревожеше се за отношенията на Уай Ти с майка й и възнамеряваше да си поговори с нея за това.

Самолетът на Райф е пред хангара. Моторите бездействат в очакване той да излезе на пистата. В кабината седят пилот и копилот. Допреди половин час те бяха лоялни служители на Л. Боб Райф. После седяха и наблюдаваха как десетина търтеи от охраната на Райф, разположени около хангара, бяха обезглавени и заклани по най-разнообразен начин или пък просто си хвърлиха оръжието, паднаха на колене и се предадоха. И сега пилотът и копилотът вече са поели доживотна клетва пред организацията на Чичо Енцо. Чичо Енцо можеше просто да ги измъкне оттам и да ги замени със свои пилоти, но така е по-добре. Ако Райф някак си успее да се качи на самолета, ще види, че пилотите са си неговите и всичко е наред. А фактът, че те са сами в кабината и Мафията не им упражнява директен надзор просто ще подчертае огромното доверие, което Чичо Енцо оказва на тях и на дадената от тях клетва. Всъщност това ще подсили чувството им за дълг. А ако престъпят клетвата си, това ще увеличи недоволството на Чичо Енцо. Чичо Енцо изобщо не се съмнява в пилотите.

Положението тук го радва по-малко — всичко е уредено доста прибързано. Проблемът, както обикновено, е непредсказуемата Уай Ти. Той не очакваше тя да скочи от хеликоптер в движение и да избяга от Л. Боб Райф. С други думи, очакваше да преговарят за заложницата малко по-нататък, след като Райф закара Уай Ти в щабквартирата си в Хюстън.

Но ситуацията със заложниците вече не е актуална и затова според Чичо Енцо е толкова важно да спре Райф сега, преди да се е върнал на своя територия в Хюстън. Призовал е към основно прегрупиране на мафиотските сили и точно сега десетки хеликоптери и тактически единици припряно докладват за курса си и се опитват да се съсредоточат около летището по възможно най-бързия начин. Но междувременно Енцо е тук с неколцина от личните си бодигардове и техническия наблюдател от организацията на Нг.

Затвориха летището. Лесна работа: просто за начало спряха по една лимузина „Линкълн“ напреки на всички писти, после се качиха в контролната кула и обявиха, че след няколко минути започват война. Сега на летището вероятно е по-тихо от всякога, още от построяването му насам. Чичо Енцо дори чува тихия океански прибой. Тук е почти приятно. Време за печене на кренвирши на открито.

Чичо Енцо е в съюз с Господин Ли, което значи, че работи с Нг, а Нг, макар и извънредно компетентен, има технологически уклон, на който Чичо Енцо няма доверие. Той би предпочел един-единствен добър войник с лъснати обувки, въоръжен с пушка, пред стотина от чудесиите и преносимите радарни установки на Нг.