Снежен крах

Райф вижда всичко това и го разбира съвсем ясно. Много би искал да види как ще свърши, но е човек твърде зает и би искал да се разкара оттук, преди останалата Мафия, Нг, Господин Пий и всички други гадове да са го погнали с насочващите се ракети. Няма време и да чака Гарвана, куражлията му с куражлия, да доприпка насам. Дава знак на пилота с вдигнат палец и тръгва нагоре по стъпалата на частния си самолет.

Денем е. Вълна от бушуващ оранжев пламък безшумно се надига над резервоарите на километър-два оттам, като разцъфваща хризантема на забавен кадър. Разцъфва толкова необуздано, огромна и сложна, че Райф се спира по средата на стълбичката, за да погледа.

Нещо могъщо всява безредие в пламъците, оставя дълга диря след себе си в светлината, като космически лъч, изстрелян през облачна камера. Толкова е мощно, че оставя след себе си ударна вълна, ясно видима в пламъците — ярък, разширяващ се конус, сто пъти по-голям от тъмния му източник на върха: черно подобие на куршум на четири крака, които препускат толкова бързо, че не се виждат. Толкова е малко и толкова бързо, че Л. Боб Райф нямаше да го види, ако не тичаше право към него.

То се промъква през огромна бъркотия от открити тръби — тръбопровода, прекарващ горивото до самолетите, прескача препятствия, забива металните си нокти в други, разкъсва ги с експлозивните тласъци на краката си, запалва съдържанието им с искрите, хвърчащи изпод стъпките му. То подвива четирите си крака под себе си, прескача трийсет метра до капака на закопан в земята резервоар, използва го като стартова площадка за нов дълъг скок в дъга през оградата, разделяща горивната инсталация от самото летище, а после хуква в дълъг, равен, мощен галоп, все по-бързо през идеалната геометрична равнина на пистата, преследвано от дълъг огнен език, лениво протягащ се от центъра на пожара, завихрен във вътрешна спирала, докато проследява теченията в ударната вълна на Плъха.

Нещо подсказва на Л. Боб Райф да бяга от самолета, натоварен с гориво. Той се обръща и скача, или по-скоро пада от стълбите. Движи се непохватно, защото погледът му е вперен в Плъха, не в земята.

Плъхът — мъничка черна точица над земята, видима само защото сянката й се откроява на фона на пламъците и заради веригата от бели искри, изскачаща изпод ноктите й, едва забележимо коригира курса си.

Не тича към самолета, а към него. Райф променя решението си и изтичва нагоре по стълбите, като прескача по три стъпала наведнъж. Стълбата се гъне и подскача под тежестта му и му напомня колко крехък е всъщност самолетът.

Пилотът е видял прииждащото нещо и не чака да прибере стълбичката — пуска спирачката и самолетът се юрва по пистата, измъквайки се изпод носа на Плъха. Той дава газ, самолетът едва не се прекатурва на едно крило, докато описва остър завой и спира моторите веднага щом вижда осовата линия на пистата. Сега виждат само напред и настрани. Не виждат какво ги преследва.

Уай Ти е единствената, която вижда какво точно става. Лесно е проникнала през охраната на летището с пропуска си на Куриер и сега се спуска по плаца до товарния терминал. Оттук й се открива отличен изглед към близо километър открита писта и тя вижда всичко: самолетът се втурва по пистата, като затваря вратата в движение, изстрелва бледосини пламъци от дюзите, опитва се да набере скорост за излитане, а Фидо го преследва, както куче преследва тлъст пощальон. Един последен огромен скок във въздуха — и той се превръща в ракетен снаряд и се забива с носа напред в ауспуха на левия мотор.

Самолетът избухва на около три метра от земята и обгръща и Фидо, и Л. Боб Райф, и неговия вирус в пречистващия си, стерилизиращ огън.

Колко мило!

Тя остава да погледа последиците: долитащите хеликоптери на Мафията, лекари, изскачащи с лекарските си чанти, банки с кръв и носилки. Мафиотски войници, щуращи се между частните самолети и явно търсещи някого. Кола за доставка на пици потегля от единия паркинг със скърцане на гуми, а по петите й се втурва кола на Мафията.

Но след малко всичко това й доскучава и тя се връща при главния терминал, предимно на собствен ход, макар че успява да се закачи за известно време за цистерна с гориво.

Мама я чака в тъпата си малка бонбонена кола до гишето на „Обединен багаж“, точно както се уговориха по телефона. Уай Ти отваря вратата, мята дъската на задната седалка и сяда отпред.

— Към дома ли? — пита мама.

— Да. Май най-добре у дома.

Благодарности

Тази книга покълна от едно сътрудничество между мен и художника Тони Шийдър, чиято първоначална цел беше да публикуваме компютърно генериран графичен роман. Общо взето аз се оправях с думите, а той — с изображенията. Но макар и това произведение да се състои почти изцяло от думи, определени негови аспекти произтичат от разговорите ми с Тони.