Снежен крах

Сега той разполага с няколко секунди за свободно придвижване. Дори не знае какво представлява противникът му, а има нужда да го знае. Затова изтичва нататък, откъдето дойде писъкът, като притичва бързо от самолет до самолет за прикритие, без да се изправя в цял ръст.

Вижда чифт крака да се придвижват от другата страна на фюзелажа. Чичо Енцо е близо до върха на крилото. Хваща го с две ръце, натиска го с цялата си тежест и после го пуска.

Хватката е успешна: самолетът се люшва към него. Убиецът решава, че Чичо Енцо току-що е скочил върху крилото, затова се покатерва на другото крило и зачаква с гръб към фюзелажа — причаква в засада Чичо Енцо да се покатери горе.

Но Енцо все още е на земята. Той притичва към фюзелажа безшумно с босите си крака, пъхва се под него и изскача отдолу с острия бръснач в ръка. Убиецът — Гарвана — е точно където Енцо го очакваше.

Но вече е станал подозрителен — изправя се, за да погледне зад фюзелажа, и гърлото му излиза извън обсега на Чичо Енцо. Вместо това, той насочва поглед към нозете му.

По-добре е да си консервативен и да вземеш каквото можеш, отколкото да заложиш на едро и да се издъниш — затова тъкмо когато Гарвана поглежда надолу към него, Енцо се пресяга и прерязва ахилесовото сухожилие на левия му крак.

Докато се извърта, за да се защити, нещо го удря силно в гърдите. Чичо Енцо поглежда надолу и се смайва — нещо прозрачно стърчи от дясната страна на гръдния му кош. После поглежда нагоре — лицето на Гарвана е на няма и педя от неговото.

Чичо Енцо отстъпва назад. Гарвана се е надявал да падне върху него, но вместо това тупва на земята. Енцо отново пристъпва напред, замахва с бръснача, но Гарвана, седнал на земята, вече е извадил втори нож. Той замахва към вътрешността на Енцовото бедро и го ранява. Енцо отскача от острието, парира атаката и нанася къс, но дълбок разрез върху рамото на Гарвана. Гарвана отхвърля ръката му, преди Енцо да е замахнал отново към гърлото.

Чичо Енцо е ранен, Гарвана — също. Но Гарвана вече не може да го надбяга — време е за преглед на ситуацията. Енцо избягва, макар че когато се движи, ужасни болки пронизват дясната половина на тялото му. Нещо се забива в гърба му. Усеща остра болка над единия бъбрек, но само за миг. Обръща се и вижда как окървавено парче стъкло се разбива в паважа. Сигурно Гарвана го е метнал по гърба му. Но неподкрепено от силата на Гарвановата ръка, инерцията му е била недостатъчна, за да пробие бронираната тъкан, и е паднало.

Стъклени ножове. Нищо чудно, че Куай не ги видя на екрана на радара.

Когато се прикрива зад поредния самолет, пърпорене на хеликоптер изпълва ушите му.

Това е хеликоптерът на Райф — каца на плаца на няколко десетки метра от самолета. Трясъкът на въртящите се перки и ревът на вятъра сякаш проникват чак в мозъка на Чичо Енцо. Той затваря очи срещу вятъра и напълно губи равновесие, няма представа къде се намира и се пльосва на земята. Паважът под него е хлъзгав и топъл и Чичо Енцо разбира, че кръвта му изтича.

Поглежда над плаца и вижда как Гарвана напредва към хеликоптера — куца ужасяващо. Единият му крак е практически негоден за нищо. Най-сетне той го зарязва и продължава, подскачайки на здравия си крак.

Райф е слязъл от хеликоптера. Двамата разговарят — Гарвана ръкомаха към Енцо. После Райф кимва одобрително и Гарвана се обръща, лъснал бели зъби. Не е толкова гримаса, колкото предвкусваща усмивка. Той започва да подскача към Чичо Енцо и пътьом вади още един стъклен нож от якето си. Копелето е помъкнало цял милион.

Той идва към Енцо, а Енцо не може дори да се изправи — ще припадне.

Той се оглежда и не вижда нищо освен скейтборд и чифт скъпи обувки и чорапи на пет-шест метра от него. Не може да се изправи, но може да пълзи като войник и започва да се набира на лакти, докато Гарвана подскача към него на един крак.

Срещат се на откритата алея между два самолета. Енцо лежи по корем напреки на скейтборда. Гарвана е прав и се подпира с една ръка на крилото на самолета, а в другата му ръка блещука стъкленият нож. Енцо сега вижда света блед и черно-бял, като през евтин терминал за Метавселената. Така го описваха приятелите му във Виетнам малко преди да издъхнат от загуба на кръв.

— Надявам се, че си получил последно причастие — казва Гарвана, — защото няма време да викаме поп.

— Няма нужда от поп — отвръща Чичо Енцо и натиска бутона на скейтборда с надпис „Теснофокусен прожектор на шокови вълни РадиКС“.

Ударът едва не му откъсва главата. Чичо Енцо, ако оцелее, никога вече няма да чува добре. Но се поосвества. Вдига глава от дъската и вижда Гарвана, застанал там — зашеметен, с празни ръце, а по якето му се сипят хиляди стъкълца.

Чичо Енцо се претъркаля на гръб и размахва бръснача във въздуха.

— Аз самият предпочитам стомана — заявява той. — Бръснене, моля?

71