Снежен крах

Ако трийсетминутният срок изтече, новината за бедствието веднага се предава в главния щаб на „Коза Ностра Пица“, а оттам се препредава на самия Чичо Енцо — сицилианският полковник Сандърс, Анди Грифит на Бенсънхърст1, навъсеният, размахал бръснач призрак от кошмарите на мнозина Деливератори, Капо и първи фигурант на корпорация „Коза Ностра Пица“, който само след пет минути ще се обади на клиента и ще му поднесе многословни извинения. На другия ден Чичо Енцо ще кацне в двора на въпросния клиент с реактивен хеликоптер, ще му поднесе още извинения и ще го компенсира с безплатна екскурзия до Италия. Клиентът трябва само да подпише куп документи, които го превръщат в публична фигура — правят го говорител на „Коза Ностра Пица“ и принципно слагат край на личния му живот такъв, какъвто го познава. Той излиза от цялата тази история с чувството, че по някакъв начин дължи на Мафията услуга.

Деливераторът не знае със сигурност какво става с шофьора при такива случаи, но е чувал мълвата. Повечето доставки на пици се осъществяват във вечерните часове, които Чичо Енцо смята за свое лично време. А как бихте се почувствали вие, ако ви се наложи да прекъснете семейната вечеря, за да се обадите на някакъв си избеснял бунак от някой загубен бърбклав и да му се мазните заради някаква си шибана закъсняла пица? Чичо Енцо не е отдал петдесет лета на служба на семейството и отечеството, за да го карат на тия години, когато повечето хора играят голф и дундуркат внучките си, да изскача от ваната мокър-мокър и да лиже подметките на някой шестнайсетгодишен скейтпънк, чиято пица с чушлета пристигнала след трийсет и една минути. О, Господи. Само като се сети за тази идея, дъхът на Деливератора се учестява.

Но ако беше другояче, той не би доставял за „Коза Ностра Пица“. И знаете ли защо? Защото има нещо в това животът ти да виси на косъм. Все едно си пилот-камикадзе. Умът ти е ясен. Другите хора — служителите в магазини, пекачите на бургери, инженерите-програмисти, целият поменик от безсмислени занятия, съставящи Живота в Америка — разчитат единствено на добрата стара конкуренция. По-добре е да си печете бургерите или да отстранявате дефектите на подпрограмите си по-бързо и по-хубаво от съученика ви от гимназията, дето работи две пресечки по-нататък, защото ние с тия пичове се конкурираме, а хората ги забелязват тия работи.

Ама че шибана безскрупулна надпревара! В „Коза Ностра Пица“ няма конкуренция. Конкуренцията противоречи на мафиотската етика. Не се стараеш повече, защото се конкурираш с някакво идентично предприятие в съседство. Стараеш се, защото всичко виси на косъм. Името ти, честта ти, семейството ти, животът ти. Онези, дето пекат бургерите, може и да живеят по-дълго, но що за живот е това тяхното, трябва да се запиташ. Тъкмо затова никой, дори и нипонците, не може да разнася пици по-бързо от Коза Ностра. Деливераторът е горд със своята униформа, гордее се, че шофира колата, гордее се, че марширува към входовете на неизброими домове в бърбклавите — мрачно видение в нинджа черно, с пица на рамо, а червените светещи цифри гордо сияят в нощта: 12.32, или 15.15, а сегиз-тогиз 20.43.

Деливераторът е зачислен към „Коза Ностра Пица“ №3569 в Долината. Южна Калифорния не знае да се разбърза ли, или направо да се удуши на място. Няма достатъчно пътища за толкова хора. Корпорация „феърлейнс“ през цялото време строи нови. За тази цел се налага да се сриват с булдозери доста квартали, но тия постройки от седемдесетте и осемдесетте съществуват единствено за да бъдат бутани, нали така? Няма тротоари, няма училища, нищо няма. Нямат си собствена полиция, няма имиграционен контрол — нежелателните елементи могат да си влизат, без никой да ги претърсва и дори да ги безпокои. Виж, в бърбклавите се живее. Бърбклавът е град държава със собствена конституция, граница, закони, ченгета, абе с всичко.

Деливераторът някога бе ефрейтор от Държавната сигурност на Фермите на Меривейл. Уволниха го, защото извади меч на един доказан престъпник. Втъкна го в тъканта на ризата, приплъзна плоската страна на острието покрай тила му и го прикова към изкорубеното и мехурчесто винилово покритие на стената в къщата, в която престъпникът се опитваше да влезе с взлом. Според него арестът си беше съвсем основателен. Обаче го уволниха, защото престъпникът се оказа син на вицеканцлера на Фермите на Меривейл. О, ония порове си намериха извинение: казаха, че деветдесет и два сантиметровият самурайски меч не бил на въоръжение при тях. Казаха, че бил нарушил КЗЗП — Кодекса за задържане на заподозрени престъпници. Казаха, че престъпникът бил получил психологическа травма. Сега се страхувал от кухненски ножове и трябвало да си размазва мармалада с чаена лъжичка. Казаха, че ги бил изложил на отговорност.