Снежния човек

Хари завъртя копчето за честотата в търсене на поносима музика. Спря се на ретро версията на Джони Кеш на парчето „Десперадо“.

На вратата се почука силно.

Хари влезе в спалнята, обу си дънките, върна се в коридора и отвори.

— Хари Хуле? — попита мъж в син защитен гащеризон и погледна Хари иззад дебелите стъкла на очилата си. Очите му бяха кристално бистри като на дете.

Хари кимна.

— Имате ли гъби?

Мъжът зададе въпроса си с каменно изражение. Дълъг кичур висеше върху челото му. Под мишница носеше пластмасова подложка за писане. Върху нея с щипка бе закрепен гъсто изписан лист.

Хари очакваше продължение на въпроса, което да го осветли какво точно иска да знае непознатият. Не последва обаче нищо. Мъжът продължаваше да го гледа с ясния си, открит поглед.

— Това е твърде личен въпрос, не мислите ли?

Мъжът се поусмихна, сякаш бе чул досаден виц.

— Гъби в апартамента. Плесенни гъби.

— Нямам основания да подозирам подобно присъствие.

— Точно това е характерната особеност на плесенните гъби. Човек много рядко съзира признаци за присъствието им.

Мъжът всмукна въздуха между зъбите си и се олюля на пети.

— Но? — не се стърпя да наруши пръв мълчанието Хари.

— Но те се спотайват в жилището му.

— И кое ви кара да мислите, че в моя апартамент има гъби?

— У съседа ви има.

— Нима? И са се разпространили?

— Не плесенните гъби се разпространяват, а домашните.

— Значи…?

— Вентилационната система по стените не е конструирана правилно и грешката предоставя на плесенните гъби идеални условия за растеж. Може ли да хвърля един поглед в кухнята?

Хари отстъпи да му направи място. Мъжът се втурна право към кухнята, където веднага долепи оранжев апарат с формата на сешоар към стената. Устройството изписука два пъти.

— Измерва влажността — обясни мъжът и погледна онова, което явно беше индикаторът. — Както и предполагах. Наистина ли не сте забелязали или доловили нещо съмнително?

Хари нямаше ни най-малка представа какви са признаците за наличието на плесен.

— Прилича на зеленикав слой върху престоял хляб и мирише на гнило.

Хари поклати глава.

— Очите ви възпалени ли са? — продължи да го разпитва мъжът. — Да изпитвате постоянна умора? Да страдате от главоболие?

— Да, разбира се — сви рамене Хари. — Откакто се помня.

— Откакто живеете тук?

— Вероятно да. Вижте…

Мъжът изобщо не го слушаше. Извади нож от колана си. Хари млъкна и проследи с поглед как мъжът вдигна ръка и заби ножа с всичка сила. Острието проби гипсовата плоча под тапета. Мъжът издърпа обратно ножа, пак го заби в плочата и отчекна полустрито парче гипс, което остави черна дупка в стената. После извади малко фенерче и освети дупката. Между огромните стъкла на очилата му се вряза дълбока бръчка. Той пъхна носа си в дупката и подуши.

— Няма съмнение — заключи той. — Здравейте, приятелчета.

— Приятелчета? — недоразбра Хари и се приближи.

— Аспергилус — обясни мъжът. — Семейство плесенни гъби. Има между три и четири хиляди вида и е много трудно да се определи точно какви са тези, защото растат съвсем ниско по твърдите плочи и са почти невидими. Миризмата обаче ги издаде.

— И това предвещава проблеми? — попита Хари и се помъчи да си спомни какво бе останало в банковата му сметка, след като заедно с баща си плати екскурзията до Испания на Сьос — по-малката му сестра, която, по нейни думи, имаше „частичен синдром на Даун“.

— Не са като домашните гъби. Сградата няма да се срути заради нашествието им — продължи мъжът. — Не мога обаче да гарантирам за вас.

— В смисъл?

— Ако сте предразположен, може да се разболеете. Организмът на някои хора не понася дори въздуха, който дишат плесенните гъби, и те линеят години наред, а близките им ги обявяват за хипохондрици, защото медицинските изследвания не показват нищо тревожно, а останалите живущи в сградата са здрави. Освен това тези гадини прояждат тапетите и гипсовите плочи.

— Мм. И какво предлагате?

— Да видя сметката на тази гнилоч, какво друго.

— Съответно и на банковата ми сметка ли?

— Не, разходите се покриват от застраховката на сградата. На вас няма да ви струва нищо. Нужен ми е само достъп до апартамента ви през следващите няколко дни.

Хари намери резервния комплект ключове и го подаде на мъжа.

— Никой друг няма да влиза в жилището ви. Казвам го, защото навън скитат какви ли не откачалки.

— Ами? — Хари се усмихна тъжно и погледна през прозореца.

— А?

— Нищо, нищо. Тук няма какво да се открадне. Време е да тръгвам.