Снежния човек

Уда усети, че нещо не е наред. Подканващият гневен глас на Хуле, агресивният език на тялото му; повдигнатата изненадано вежда на Стьоп, изопнатото му лице. Бусе не се намеси. Уда се чудеше какво става. Изминаха четири секунди — цяла вечност на телевизионния екран. После разбра, че Бусе си знае работата. Макар да смяташе за своя отговорност да поддържа тона на разбирателството в студиото, водещият си даваше сметка, че най-важната му задача е да забавлява зрителите. А какво по-забавно от хора, които се гневят, изгубват контрол, избухват в сълзи, изпускат си нервите или по друг начин разголват чувствата си пред многобройната аудитория в студиото и пред малкия екран? Затова Бусе пусна юздите и погледна въпросително Стьоп.

— Правя снежни човеци, разбира се — отвърна той. — Предимно до басейна ми — върху терасата на покрива. Правя ги по подобие на членовете от кралското семейство. Така, когато дойде пролет, нещата, които не подхождат на годишното време, се разтапят пред очите ми.

За първи път тази вечер Стьоп не пожъна нито аплодисменти, нито оживени възгласи. Би трябвало да знае, че коментари с антимонархическа насоченост по принцип не се ползват с общественото одобрение.

Бусе сложи край на мълчанието, като представи поп звезда, дошла в студиото, за да говори за скорошния си нервен срив на сцената. В края на предаването тя щеше да изпее най-новата си песен. От понеделник сингълът тръгваше по радиата.

— Какво беше това, по дяволите? — попита продуцентът Губе, застанал зад Уда.

— Сигурно не е съвсем трезвен — предположи тя.

— За бога, той е полицай!

В същия миг Уда се сети, че присъствието на Хари Хуле всъщност е неин успех.

— Обаче, признай, страшно добър е! — отбеляза тя.

Продуцентът не реагира.

Поп звездата разказваше за наследствения характер на психичните си проблеми. Уда си погледна часовника. Четирийсет секунди. Темата бе станала прекалено сериозна за петък вечер. Четирийсет и три. Бусе прекъсна звездата след четирийсет и шест:

— А ти, Арве? — Водещият имаше навика в края на предаването да се обръща към основния си гост на малко име. — Имаш ли опит с психични проблеми или други наследствени болести?

— Не, Бусе, нямам — отговори с усмивка Стьоп. — Освен ако пристрастеността към свободата не се смята за болест. Обременен съм генетично със стремеж към независимост.

Дойде моментът Бусе да се обърне към гостите за кратко обобщение, а после да представи сингъла. Психоложката каза няколко думи за финал по темата за игрите на възрастните. Бусе погледна Хари:

— След като Снежния човек вече не е сред нас, вероятно и ти ще имаш възможност да се отдадеш на малко забавления, Хари?

— Не — отвърна полицаят, отпуснал се върху стола и изпънал дългите си крака чак до поп звездата. — Още не сме заловили Снежния човек.

Бусе повдигна едната си вежда с усмивка. Очакваше продължението — завършека на остроумната шега. Уда се молеше той да е по-сполучлив от началото.

— Не съм казвал, че Идар Ветлесен е Снежния човек — уточни Хари Хуле. — Всъщност наличните улики сочат точно обратното и имаме всички основания да подозираме, че Снежния човек е на свобода.

Бусе се засмя. Обикновено така се опитваше да заглади неуспешните опити на гостите си да проявят чувство за хумор.

— Шегуваш се, нали? Надявам се да е така заради спокойния сън на жена ми.

— Не се шегувам. Ни най-малко.

Уда погледна часовника и прокара ръка през гърлото си, за да покаже на Бусе, че са пресрочили ефирното време. И без да се обръща, Уда знаеше: в момента режисьорът подскача зад нея и също прави знаци. Ако Бусе искаше зрителите да чуят поне първия припев от сингъла преди финалните надписи, се налагаше незабавно да приключи с приказките. Водещият обаче беше ненадминат. Интуицията му подсказваше колко по-важно е да изслуша Хари Хуле. Никакви радио сингли не биха могли да се мерят с новина за Снежния човек. Затова Бусе игнорира напълно сигналите на екипа си, наведе се напред, за да покаже недвусмислено на аудиторията: ето това е гвоздеят на вечерта. Тук, по време на моето предаване полицията направи сензационно признание. Треперенето на гласа му звучеше почти неподправено:

— Нима твърдиш, че полицията ни е излъгала, Хуле? И Снежния човек се разхожда на свобода, и продължава да убива?

— Не сме лъгали. Просто в разследването се появиха нови обстоятелства.

Бусе се завъртя на стола си и Уда сякаш чу как операторът вика „Камера 1“. Ала лицето на Бусе отново се появи в кадър и се вторачи право в обектива:

— За новите обстоятелства в случая ще разберем повече във вечерната емисия новини. Гледайте ни и следващия петък. Благодаря ви, че бяхте с нас. Довиждане.

Уда затвори очи. Радио сингълът започна.

— Мили боже — прошепна продуцентът, останал без дъх. И повтори: — Мили боже!

На Уда ѝ идеше да крещи от въодушевление. „Тук — мислеше си тя, — тук, на Северния полюс, ние не просто присъстваме в центъра на събитието. Ние сме самото събитие.“

Двайсет и втора глава

Ден осемнайсети. Припокриване