Снежния човек

Следобедният мрак вече пълзеше по склоновете. Пуснаха външното осветление.

Трябва да започнат от светлото: банално, но важно правило в полицейската работа. Използвай следите като отправна точка. В конкретния случай това означаваше да провери най-малко вероятния заподозрян и да осъществи най-лошата и безумна идея, хрумвала му някога.

Хари въздъхна, извади мобилния си телефон и прегледа списъка с приети повиквания. Не бяха много и бързо намери номера, с който бе провел съвсем кратък разговор в хотел „Леон“. Набра го.

Сътрудничката на Бусе Уда Паулсен вдигна веднага с жизнерадостния развълнуван глас на човек, възприемащ всяко обаждане като нещо ново и интересно. Този път не остана разочарована.

Двайсет и първа глава

Ден осемнайсети. Чакалнята

Стаята, където всички треперят. Вероятно затова някои я наричаха „чакалнята“, все едно са на зъболекар. Или „преддверието“, сякаш тежката врата, разделяща малкия кът с два дивана и Студио 1, представляваше вход към нещо важно и дори свещено. На таблото с подробната схема на сградите и стаите на държавния телевизионен канал в квартал „Мариенлюст“ помещението фигурираше под скучноватото име „Приемна към Студио 1“. И въпреки това Уда Паулсен я смяташе за най-вълнуващата стая.

Четирима от шестимата гости на предстоящото издание на „Шоуто на Бусе“ вече бяха пристигнали. Както обикновено, първи идваха по-малко известните участници в предаването, които щяха да прекарат най-кратко в студиото. Разположили се на двата дивана, гримирани, със зачервени от притеснение бузи, гостите разговаряха, отпиваха от чаши с чай или вино и погледите им непрекъснато шареха неспокойно към монитора, за да следят какво става в студиото отвъд разделящата ги стена. Там се бяха настанили зрителите, а режисьорът ги инструктираше кога да ръкопляскат, кога да се смеят и да надават одобрителни възгласи. На екрана се виждаха и столовете, предназначени за водещия и за гостите му. Все още празни, те очакваха да ги заемат хора, готови да забавляват публиката. Уда обожаваше тези наситени с напрежение последни минути преди началото на директното предаване. Всеки петък в продължение на четирийсет минути „Шоуто на Бусе“ се превръщаше в центъра на света, доколкото това беше възможно толкова на север. Предаването следяха между двайсет и двайсет и пет процента от населението на страната: безумно висок телевизионен рейтинг за токшоу. Работещите в екипа на „Шоуто на Бусе“ не просто присъстваха на мястото на събитието — те бяха събитието. Този своеобразен магнит на зрителски интерес на Северния полюс привличаше всички и всичко. А понеже вниманието опива като наркотик и от Северния полюс има само една посока — на юг, тоест надолу — сътрудниците на предаването не искаха за нищо на света да се разделят с работата си. Уда не беше назначена на щат и затова се налагаше да бачка здраво, за да удържи мястото си и през следващия сезон. Когато вчера получи обаждането точно преди началото на съвещанието на редакционния екип, тя се зарадва и за предаването, и за собствения си имидж. Самият Бусе Еген ѝ се усмихна и я похвали за сензационното ѝ откритие.

Тази вечер в предаването щяха да говорят за игрите на възрастните — типична Бусевска тема. Сериозна, но не прекалено. Тема, по която всеки от гостите може да вземе отношение. В групата на експертите присъстваше психоложка, написала дисертация по въпроса, но основен гост в предаването щеше да бъде Арве Стьоп по повод двайсет и пет годишнината от създаването на списание „Либерал“. Докато Уда го подготвяше за участието му в апартамента му, той не показа раздразнение от имиджа, който се опитваха да му създадат: на плейбой, на падащ си по игри мъж. Само се засмя на сравнението със застаряващия Хю Хефнър, какъвто го виждаме по кориците на списанията: по халат, с лула в ръка, сякаш във вилата му се вихри безкрайно ергенско парти. Уда усещаше изучаващия любопитен поглед на Стьоп. Попита го дали не иска да има деца, наследници на империята.

— А ти имаш ли деца? — попита той.

Тя поклати отрицателно глава и за нейна изненада той сякаш изведнъж изгуби интерес и към нея, и към разговора. Затова Уда побърза да приключи с обичайните обяснения кога да се яви в студиото, колко време да предвиди за грима, да не идва в карирани дрехи и да не се смущава от влизането и излизането на останалите гости.

В момента Арве Стьоп излезе от гримьорната и се появи в приемната на Студио 1. Сините му очи блестяха, а прошарената му гъста коса, макар и подстригана съвсем наскоро, беше достатъчно дълга, та връхчетата да стърчат леко бунтарски. Издокарал се бе в семпъл сив костюм, от онези, дето от пръв поглед личи, че струват цяло състояние. Без да се бави, протегна ръка към психоложката, седнала на дивана пред купичка с фъстъци и чаша червено вино.

— Не знаех, че психоложките може да са толкова красиви — поласка я той. — Зрителите надали ще успеят да възприемат думите ви, докато ви поглъщат с очи.