Снежния човек

Тя отвори очи и се вторачи в тавана разочарована, защото не получи очакваната ласка. После премига няколко пъти.

— Има нещо вярно — съгласи се. — Но не съвсем. Не и този път.

— Този път ли?

— Да.

— Веднъж те попитах дали… и ти ми каза…

— Излъгах те. Изневерявала съм.

— Мм.

Полежаха мълчаливо, заслушани в далечния шум от автомобили по „Пилестреде“. Ракел дойде при Хари веднага след работа. Познавайки ежедневието ѝ, той си даваше сметка, че наближава време да я изпраща.

— Знаеш ли кое най-много мразя у теб? — Тя подръпна ухото му. — Толкова си горд и честолюбив, че дори не ме попита дали съм ти изневерявала, докато сме били заедно.

Хари пое угарката от цигарата. Ракел стана от леглото. Той наблюдаваше грациозните движения на голото ѝ тяло.

— Защо ми е да знам?

— По същата причина, поради която мъжът на Бирте е искал да разбере дали и с кого му е изневерявала жена му. За да разобличи лъжата. Да узнае истината.

— Нима мислиш, че истината е в състояние да притъпи нещастието на Филип Бекер?

Ракел облече черния пуловер от ангорска вълна, който прилепваше меко към нежната ѝ кожа. Хари я ревнуваше най-много от този пуловер.

— Знаеш ли, господин Хуле, за човек, чиято професия се състои в разкриването на неприятната истина, ми се струва, че обичаш лъжите.

— Добре — Хари смачка угарката в пепелника. — Да чуем.

— Случи се в Москва, докато бях заедно с Фьодор. В посолството назначиха норвежец и заедно ни изпратиха на подготвителен курс. Влюбихме се силно един в друг.

— И?

— Той също беше обвързан. Тъкмо когато се канехме да приключим връзките си — аз с Фьодор, а той с приятелката си, — тя го изпревари с новината, че е бременна. А понеже аз, общо взето, си избирам свестни гаджета… — Ракел нацупи горната си устна, докато си обуваше ботушите, — бях се влюбила в мъж, който не бяга от отговорност. Той се върна в Осло и повече не го видях. А ние с Фьодор се оженихме.

— И ти забременя?

— Да. — Тя закопча палтото си и го погледна. — Понякога си мисля, че бременността ми помогна да превъзмогна нещастието си. Олег е резултат не от любов, а от любовна мъка. Ти как смяташ?

— Знам само, че резултатът е прекрасен.

Усмихна му се признателно, наведе се и го целуна по челото.

— Никога повече няма да се видим, Хуле.

— Няма, разбира се — кимна той.

Не стана да я изпрати. Продължи да се взира в голата стена, докато чу как тежката порта навън хлопна глухо зад Ракел. После отиде в кухнята, пусна чешмата и си взе чиста чаша от долапа. Докато чакаше водата да се изстуди, погледът му се плъзна към календара със снимката на Олег и Ракел, облечена в небесносиня рокля, а после към пода. Върху линолеума личаха две мокри следи от ботуши. Сигурно от Ракел.

Хари си облече якето, обу си кубинките, взе служебния си револвер „Смит & Уесън“, оставен върху гардероба, и го мушна в джоба си.

Още усещаше в тялото си блажената нега и приятното опиянение от любовните ласки. Стигна до портата, но преди да я отвори, някакво щракване го накара да се обърне и да се загледа в задния двор, където се спускаше по-гъст мрак, отколкото на улицата. Щеше да си продължи пътя, ако не бе забелязал следите. Същите като върху линолеума. Пое към задния двор. Жълтата светлина от прозорците над него се отразяваше в остатъците от сняг, които слънцето не бе успяло да разтопи. До стълбите към мазетата се издигаше накривена на една страна фигура с наклонена глава, очи от камъчета и широка, гротескна усмивка. Беззвучният смях на снежния човек сякаш отекваше между стените. После премина в истеричен кикот, който всъщност идваше от гърлото на Хари. Той грабна лопатата, опряна до стълбището, и замахна, обзет от неконтролируема ярост. Острият метален ръб на лопатата се заби под най-горната топка, Хари откъсна главата на снежния човек и я запрати към близката стена. При следващия удар разцепи торса му на две, а при третия разруши остатъка и снегът се пръсна върху черния асфалт в средата на дворното пространство. Задъхан от усилието и гнева, Хари се изправи, но чу ново щракване зад гърба си. Като звука от вдигането на ударник на револвер. Обърна се отривисто, пусна лопатата и извади оръжието си.

Застанали неподвижно до дъсчената ограда под старата бреза, Мухаммад и Салма се взираха в съседа си с разширени от страх очи. Децата държаха по един клон, явно за да направят ръце на снежния човек. Салма, изгубила ума и дума от ужас, счупи клона на две, без да се усети.

— Снеж… снежният ни човек — заекна Мухаммад.

Хари прибра револвера в джоба на якето си и затвори очи. Докато проклинаше наум несъобразителността си и се мъчеше да преглътне, инструктира мозъка си да отпусне захвата около дръжката на револвера. После отвори очи. Салма беше разстроена до сълзи.

— Извинявайте, деца — прошепна той. — Ще ви помогна да си направите нов.

— Искам вкъщи — проплака момиченцето.

Мухаммад хвана сестра си за ръка и я поведе към сградата. Описа дъга около Хари, за да не го приближават.