Снежния човек

Като служител на процент Ерик бързо се наложи благодарение на вродения си чар, ефективност и бруталност. Бе наследил кафявите очи на майка си и гъстата къдрава коса на баща си. Атлетичното му телосложение допринасяше за решението на клиентките да зарежат плановете си да търсят оферти от други хамалски фирми и веднага да подпишат договор с „Разчисти и премести“. Ерик го биваше с цифрите и в изграждането на печеливша стратегия, когато, макар и рядко, във фирмата постъпваха запитвания колко ще струва пренасяне на голям товар. Той правеше отстъпка от цената и повишаваше обезщетението на клиента в случай на нанесена щета или загуба. След пет години фирмата натрупа солидна печалба, а Ерик стана дясната ръка на собственика в ръководенето на бизнеса. По време на сравнително лесна операция по пренасянето на маса в новия кабинет на Ерик преди Коледа обаче собственикът на фирмата получи инфаркт и почина на място. През следващите дни Ерик се зае да утешава вдовицата му — а това беше един от безспорните му таланти — и само седмица след погребението двамата се споразумяха тя да му прехвърли за символична сума „тази съвсем малка фирма в неособено доходоносен бранш, където рисковете са много, а възможностите — малко“, както изрично подчерта той. Увери я най-тържествено, че за него най-важното е да продължи делото на мъжа ѝ. Докато говореше така, в кафявите му очи проблесна сълза. Вдовицата сложи треперещата си длан върху ръката му и го помоли лично да я държи в течение. Ето така Ерик Лосиус се превърна в собственик на „Разчисти и премести“. Първата му работа беше да изхвърли в коша всички жалби за повредени или изчезнали предмети, да пренапише договорите и да разпрати писма до всички семейства в богатите западни квартали на Осло, чиито обитатели се местят най-често и следят най-зорко да не ги излъжат за цената.

Едва навършил трийсет години, Ерик Лосиус имаше достатъчно пари да си позволи две беемвета, вила на север от Кан и къща с площ петстотин квадратни метра в квартал „Твайта“, където жилищните блокове — в един от които беше родният му дом — не скриваха слънцето. Накратко, Ерик Лосиус имаше достатъчно пари да се ожени за жена като Камила Санден.

Камила произхождаше от разорено богаташко семейство, занимавало се с търговия на конфекция. Преди да се запознае с нея, изисканите среди в западните квартали на Осло бяха толкова чужди на израсналия в работническо семейство Ерик, колкото в момента бутилките френско вино, наредени на еднометрова височина в мазето му в „Твайта“. Когато обаче влезе в голямата къща на семейство Санден и огледа покъщнината, подготвена за пренасяне, Ерик намери там онова, с което още не бе успял да се сдобие: класа, стил, аристократизъм и непринудена надменност, подчертавана допълнително от изискани маниери и усмивки. Дъщерята Камила беше истинско въплъщение на всичко това. Седнала на балкона, тя гледаше фиорда през чифт големи слънчеви очила. Дори да бяха купени от близката бензиностанция — защото нищо не говореше за противното, — младата жена им придаваше изискаността на „Гучи“, „Долче & Габана“ и както там се казваха другите тузарски марки.

Сега вече Ерик знаеше как се казват.

С изключение на няколкото картини на семейство Санден, които щяха да пуснат за продан, фирмата на Ерик пренесе покъщнината в по-малка къща в по-неугледен квартал, без да получи жалба за единственото нещо, което отмъкна от багажа: дъщеря им. Дори когато Ерик отведе Камила пред олтара на църквата в „Твайта“ и я изведе оттам като своя съпруга под безизразните погледи на околните блокове, родителите ѝ не показаха по никакъв начин, че не одобряват избора на дъщеря си вероятно защото виждаха как добре се допълват Ерик и Камила: на него му липсваше стил, а на нея — пари.

Ерик обгрижваше съпругата си като принцеса и това ѝ харесваше. Купуваше ѝ каквото ѝ се прииска, не я притесняваше в спалнята и очакваше от нея единствено да прави добро впечатление, когато ходят на ресторант или канят на вечеря така наречените си приятелски семейства — тоест неговите приятели от детинство. Понякога Камила се питаше дали той наистина я обича и с времето у нея се пробуди дълбока привързаност към целеустремения, работлив мъж от източните квартали.