Снежния човек

— Щом е в неизвестност, значи трябва да арестувате Ерик Лосиус — продължи Бекер, — Нали уж в повечето случаи виновникът е именно съпругът?

— Да, така си е, но той има алиби. По времето, когато Камила е изчезнала, е бил на работа. Задържахме ви, защото подозираме, че именно вие сте Снежния човек.

Долната челюст на Бекер увисна и той премига няколко пъти като предната вечер в дома си. Хари посочи цигарата, която димеше между пръстите му:

— Пушете я, защото иначе ще задействаме алармата.

— Снежния човек? — възкликна Бекер. — Нали беше Ветлесен?

— Не е той. Знаем го със сигурност.

Бекер отново премига и избухна в сух, горчив, хрипкав смях.

— Значи затова не сте пропели пред журналистите. Не искате да разберат, че сте сгафили сериозно. Докато не се разчуло, бързате да намерите истинския виновник. Или поне някой потенциален.

— Правилно — кимна Хари и дръпна от цигарата си. — В момента вие се вписвате доста добре в образа на Снежния човек.

— В момента? Нали уж ролята ви изисква да ме убедите, че сте сигурен във вината ми и за мен най-добре е веднага да си призная.

— Но аз изобщо не съм убеден във вината ви.

— Това да не е поредният полицейски трик? — смигна му Бекер.

— Интуиция — вдигна рамене Хари. — Искам да ми докажете невинността си. От краткия разпит досега съдя, че ревниво пазите тайните си.

— Нямах какво да крия. По-точно, нямам какво да крия. Просто не разбирам защо съм длъжен да ви посвещавам в личния си живот. Не съм извършил нищо нередно.

— Чуйте ме внимателно, Бекер. Според мен нито сте Снежния човек, нито сте убили Камила Лосиус. Правите впечатление на разумен мъж и, вярвам, осъзнавате, че да споделите с мен подробности от личния си живот далеч не е толкова страшно, колкото утрешните вестници да спрягат името на професор Филип Бекер като най-жестокия сериен убиец в историята на Норвегия. Дори да излезете вън от подозрение и след два дни да ви пуснат на свобода, клеймото, лепнато от вестникарските заглавия, ще опетни името ви завинаги. Вашето и на сина ви.

Хари забеляза как адамовата ябълка на Бекер подскочи под небръснатата кожа на врата му. Мозъкът му видимо работеше и той явно бе стигнал до единствения логичен извод. Професорът подхвана с измъчен глас:

— Бирте, съпругата ми, е била развратница.

Преди да чуе края на изречението, Хари си мислеше, че дрезгавината в гласа на Бекер се дължи на цигарата. Затова откровението на професора го свари неподготвен.

— Нима? — попита Хари, като се помъчи да не му проличи колко е изненадан.

Бекер остави цигарата върху пода, наведе се напред и извади черен бележник от задния си джоб.

— Намерих го в деня след изчезването ѝ. Беше го оставила в чекмеджето на бюрото си, без дори да си направи труда да го скрие. Съдържанието ми се стори на пръв поглед безобидно: бележки за подсещане и телефонни номера. После обаче ми хрумна да проверя номерата в „Справки“. Оказа се, че не съществуват. Използвала ги е като шифри. Боя се, че жена ми никак не я биваше в загадките. Успях да ги разбия за по-малко от ден.

Ерик Лосиус беше собственик и управител на „Разчисти и премести“ — фирма за хамалски услуги, наложила се в сферата на този иначе не особено доходоносен бранш с помощта на конкурентоспособни цени, напорист маркетинг, евтина чуждестранна работна ръка и договори, в които фигурираше изискването клиентът да плати за услугата в брой, преди микробусите да потеглят с товара. Ерик никога не бе губил пари от клиент. Причината за успехите му се криеше в изписаната с едва забележими букви клауза: „Рекламации и оплаквания за повредени или откраднати вещи се приемат в рамките на два дни след пренасянето“. На практика деветдесет процента от сравнително многобройните жалби пристигаха твърде късно и фирмата се възползваше от правото си да ги отхвърли. Колкото до останалите десет процента, Ерик Лосиус бе ненадминат в находчивостта, с която се измъкваше безнаказано от всяка жалба и умееше да протака съдебните дела до безкрай. Дори клиенти със счупени пиана и изчезнали плазмени телевизори не издържаха и се отказваха да търсят правата си.

Ерик Лосиус навлезе в бранша още съвсем млад. Започна работа при предишния собственик на „Разчисти и премести“. Уреди го баща му. С шефа на хамалската фирма бяха приятели.

— Хлапето е твърде буйно, за да ходи на училище, и твърде умно, за да стане обикновен измамник — каза баща му на собственика. — Ще го вземеш ли при теб?