Снежния човек

От своя страна, Ерик беше повече от доволен. Още в началото му стана ясно, че Камила не е особено страстна натура. Впрочем, това нейно качество я издигаше в очите му над нивото на жените, с които беше свикнал да има интимни отношения. Ерик задоволяваше физическите си потребности благодарение на фирмената политика за близък контакт с клиентите. Опитът го бе научил, че новото начало в живота, ознаменувано с преместване в нов дом, настройва хората на сантиментална вълна и ги подтиква да проявяват повече авантюризъм. Така или иначе, той оправяше неангажирани, разведени, обвързани и омъжени жени върху маси, върху стълбищни площадки, върху увити в найлон матраци, върху измити подове между облепени с тиксо кашони и голи стени, където всеки звук отекваше отчетливо, докато се чудеше какъв подарък да купи на Камила. Гениалното в случая беше, че самото естество на работата му изключваше вероятността да срещне отново някоя от клиентките си: повечето се местеха в други градове. Повечето, но не всички.

Бирте Улсен — смугла, очарователна, с тяло на модел от „Пентхаус“ — беше по-млада от него, а звънливият ѝ глас ѝ придаваше съвсем младежки вид. Когато се запозна с нея, тя беше бременна във втория месец и се обърна към фирмата му, за да пренесат покъщнината ѝ от „Твайта“ в новия ѝ дом в „Хоф“, където Бирте щеше да живее с бащата на детето — някакъв тип от западните квартали. Промяната в нейния живот му напомняше за собственото му социално израстване, затова Ерик възприе Бирте като жена, с която може да се идентифицира. А след като я облада на един от столовете в изпразнената всекидневна, той осъзна и друго: не би се лишил от секса с нея.

И така, Ерик Лосиус срещна душевния си близнак. Да, той мислеше за нея в мъжки род, защото Бирте изобщо не се преструваше, че иска нещо различно от самия него, а именно да се чука до припадък. Получаваше им се. Поне веднъж в месеца и винаги с риск да ги заварят, си уговаряха срещи в празни апартаменти, чиито собственици бяха наели фирмата на Ерик. Действаха бързо и ефективно, като си създадоха ритуали, които никога не разнообразяваха. И все пак Ерик очакваше тези срещи с искреното, неподправено нетърпение на дете преди Коледа. Съзнанието, че всичко ще протече постарому и очакванията му ще се оправдаят, само разпалваше още повече вълнението му. Двамата с Бирте водеха двойствен живот в паралелни реалности, но това не пречеше нито на нея, нито на него. За десет години те прекъснаха за малко редовните си срещи само заради раждането — за щастие с Цезарово течение, — заради няколко ваканции и сравнително безобидна венерическа болест, причината за която той нито можеше, нито искаше да открие. А сега, седнал върху кашон в полупразен апартамент в „Туршхов“, висок, късоподстриган полицай с режещ глас питаше Ерик Лосиус дали познава Бирте Бекер.

Ерик преглътна.

Полицаят се представи като Хари Хуле, старши инспектор от Отдела за борба с насилието, но приличаше повече на хамалин от фирмата на Ерик, отколкото на старши-нещо си. След като подаде сигнал за Камила, Ерик поддържаше връзка единствено с полицаите от Отдела за издирване на изчезнали лица. Когато Хуле му показа служебната си карта, той веднага си помисли, че полицаят идва с новини за Камила. А понеже дойде, без да предупреди по телефона, явно новините не бяха добри. Затова Ерик накара носачите да ги оставят сами, покани старши инспектора да седне, извади цигара и се опита да се настрои за най-лошото.

— Е? — настоя да получи отговор Хуле.

— Бирте Бекер? — повтори Ерик Лосиус, като се мъчеше да запали цигарата си и да мисли бързо. И двете начинания пропаднаха. Започна да се паникьосва.

— Трябва ви време да се съвземете, разбирам — кимна старши инспекторът и си извади цигара. — Не бързайте.

Ерик гледаше как полицаят запали цигарата си и се сепна, когато онзи протегна ръка със запалката към него.

— Благодаря — смънка той и дръпна толкова силно от цигарата, че никотинът изпука.

Димът изпълни дробовете му, никотинът плъзна по вените му и облекчи напрежението. Ерик знаеше, че рано или късно това ще се случи: полицаите ще разберат за връзката му с Бирте и ще искат да го разпитат. Преди Камила да изчезне, мислеше само как да скрие връзката си от нея. После обаче нещата се промениха. А в момента изведнъж му просветна, че разследващите съзират връзка между похищенията над двете жени.

— Съпругът на Бирте Филип Бекер намерил бележник, където тя записвала телефонни номера, дати и кратки данни с помощта на съвсем елементарен код. След като го разгадал, той ме осведоми за съдържанието, доказващо, че Бирте е поддържала връзки с други мъже.

— Мъже? — изплъзна се неволно от устата на Ерик.

— Е, за ваше успокоение вашето име се среща най-често в бележките ѝ. Виждали сте се на различни места, ако съм разбрал правилно?

Ерик не отговори. Имаше чувството, че се вози в лодка, а от хоризонта се задава гигантска вълна.