Снежния човек

Уда забеляза как жената се поколеба, но все пак се усмихна широко. Макар да разбра, че комплиментът на Стьоп е по-скоро шега, блясъкът в очите на психоложката показваше колко ѝ допадна. Бусе Еген влетя в стаята като хала.

— Здравейте! Благодаря на всички ви, че се отзовахте на поканата ми!

Започна да се ръкува с гостите отляво-надясно, като ги гледаше в очите и изказваше радостта си от присъствието им. Подканяше ги да прекъсват останалите с коментари и въпроси, за да се получи по-оживен разговор в студиото.

Губе, продуцентът, даде знак на Стьоп и Бусе да влязат в малката съседна стая, за да обсъдят основното интервю и началото на предаването. Уда си погледна часовника. До ефирното време оставаха осем минути и половина. Вече започваше да се притеснява. Дори обмисляше да се обади на рецепцията, за да провери дали е дошъл истинският гост-фурор на предаването. Вдигна глава и го видя, застанал пред нея заедно с един от помощниците. Усети как сърцето ѝ подскочи. Той не беше красавец. По-скоро изглеждаше грозноват, но тя не се срамуваше да признае, че изпитва влечение към него. Обясняваше си привличането с популярността на госта — в момента всички телевизии в Скандинавия мечтаеха да го привлекат в предаванията си, защото той бе заловил Снежния човек и сложил край на най-сериозното криминално разследване в историята на Норвегия.

— Предупредих ви, че ще закъснея — напомни Хари Хуле, преди Уда да отрони и дума.

Тя вдиша миризмата на дъха му. По време на предишното си участие в шоуто той беше видимо пийнал и ядоса целия норвежки народ. Е, добре де, не целия, а между двайсет и двайсет и пет процента от него.

— Няма проблем. Важното е, че вече сте тук — изчурулика тя. — Ще влезете малко след началото на предаването и после ще останете в студиото, макар останалите гости да се сменят.

— Добре.

— Заведете го в гримьорната — обърна се към помощника Уда. — Нека Гюри се заеме с него.

Гюри не само действаше бързо, а знаеше и как с няколко обикновени и не чак толкова обикновени трика да придаде на изморено лице вид, приемлив за телевизионния екран. Поведе Хари към гримьорната. Уда си отдъхна. Боже, колко обичаше тези последни, изпълнени с трепетно очакване минути, когато всичко изглежда хаотично, но после си идва на мястото.

Бусе и Стьоп се върнаха от страничната стая. Уда изрече само с устни „пу-пу“ за късмет. От студиото се разнесоха аплодисментите на зрителите. Вратата зад Бусе се затвори. На монитора Уда видя как той заема мястото си на водещ. Режисьорът вече отброява наобратно секундите. Заставката ознаменува началото…

Уда усещаше, че нещо ще се обърка. Програмата вървеше към своя край, като всичко мина гладко. Арве Стьоп се представи блестящо, а Бусе се чувстваше превъзходно в компанията му. Собственикът на „Либерал“ обясни в ефир, че го възприемат като елитарист, защото той наистина е такъв.

— Ще остана в историята само ако сгафя сериозно. Колективната памет се впечатлява не от успехите, а от зрелищните провали. Макар Роалд Амундсен да е спечелил надпреварата кой първи ще стигне до Южния полюс, светът извън границите на Норвегия помни Робърт Скот. Емблематичните победи на Наполеон не се споменават толкова често, колкото разгромът на армията му при Ватерло. Националната гордост на Сърбия се гради върху битката при Косово поле през 1398-а година, макар че тогава сърбите търпят поражение. Да вземем и Исус! Символът на победата над смъртта би следвало да бъде човек, излязъл от гроба, с вдигнати във въздуха ръце. Обаче християнската традиция винаги е отдавала преимущество на зрелищната загуба. Исус виси на кръста, отмалял и отчаян, защото нас, хората, ни трогва именно историята за поражението.

— Мислил ли си да се превърнеш в съвременен Исус?

— Не — отвърна Стьоп и наведе глава, докато публиката се заливаше от смях. — Не притежавам нужната смелост. Стремя се само към мимолетна слава.

По време на предаването Стьоп обузда прословутата си арогантност и показа друга своя страна — чаровна, смирена, непозната на зрителската аудитория. Бусе го попита дали дългогодишният му живот като ерген не е пробудил желание за сериозна връзка. Стьоп не отрече, че има нужда от постоянна партньорка.

— Просто още не съм я срещнал.

„Очаква го градушка от любовни писма с предложения за женитба“, помисли си Уда. Публиката аплодира продължително госта. После Бусе, с присъщия си приповдигнат стил, представи „вълка-единак на полицията в Осло, който неотстъпно преследва плячката си — старши инспектор Хари Хуле“ и Уда сякаш долови признаци на изненада у Стьоп.

Водещият, явно доволен от въодушевлението, с което зрителите в студиото посрещнаха въпроса за интимна приятелка, се опита да продължи темата, като попита Хари, ерген като Стьоп, дали има желание да се обвърже с жена. Хари поклати глава със суховата усмивка. Бусе обаче нямаше намерение да се отказва толкова лесно, затова полюбопитства:

— Да не би да има кандидатка за сърцето ти, но просто още да не е дошъл моментът?

— Не, няма — отсече Хари.