Сонети

151

Не, любовта не знае угризения,

при все че съвестта е неин плод.
Не ме преследвай с твоите обвинения,
ти водиш моя непростим живот.
На тебе аз отдаден съм всецяло,
но ниски страсти моя дух влекат.
Духът ми съблазнява твойто тяло
и твоят дух подкупва мойта плът.
При името ти тя изтръпва цяла,
желана цел, преследвана така!
И тя пред теб застава просияла
и пада в твоите царствени крака.
Любов, познала черните падения,
познава, знае всички угризения.

152

Да, моята любов е моят гнет,

но теб ти тегне двойно прегрешение.
Ти с мен пристъпваш брачния обет,
а с него вършиш клетвонарушение.
Но имам ли наистина права
да те виня за твоите постъпки,
Аз сам извърших, знам добре това,
не две, а двайсет гибелни простъпки.
Кълнех се в добротата ти без страх,
във чувствата ти, в мнимата им трайност.
За всички твои грешки ослепях,
залъгвайки се с твойта всеотдайност.
Във твойта мнима красота се клех
и себе си без нужда сам петнех.

153

Бог Купидон почивал в сън дълбок.

Видели нимфи този рядък случай
и факела на дремещия бог
те потопили в пенестия ручей.
Потокът заклокочил с ясен звук.
Разплискал се, нагрял се до кипение…
И болните сега се стичат тук
от ручея да търсят изцеление.
Но Купидон, от погледа си той
доби искра за факела си смолест
и върху мен опита тоя зной…
И страдам аз сега от тежка болест.
Но ручей мен не ще ме излечи,
от този ад във твоите очи!

154

Почивал Купидон във сън дълбок

до свойта факла — източник на страсти.
Видели нимфи дремещия бог
и се стаили в околните храсти.
И факлата, захвърлена в страна,
която много мъки причинила,
една от тях в прохладната вълна
на пенестия ручей потопила.
Нагрели се студените води.
Мнозина в тях намерили спасение.
Аз също идвах често тук преди,
от твоя чар да търся изцеление.
Нагрява даже ручея страстта,
но ручей не охлажда любовта.