Споделена любов

— Скъпа, защо не отидем в стаята ми и не полежим в мрака? — Бъч й подаде полото й и тя го притисна до гърдите си. — Дори ако не правим нищо и цяла нощ се взираме в тавана, поне ще сме заедно. А ако нещо се случи, то няма да е породено от гняв и раздразнение. Съгласна ли си?

Мариса избърса двете сълзи, които се стичаха по бузите й. Нахлузи блузата си. Погледна към водката, която се бе опитала да изпие.

Бъч се изправи и й предложи ръката си.

— Ела с мен.

След един дълъг миг дланта й се сгуши в неговата и той я поведе към спалнята си. Когато затвори вратата, всичко потъна в мрак, така че Бъч щракна малката лампа на нощното шкафче. Слабата крушка засия подобно на жарава в тъмнината на огнище.

— Ела.

Той привлече Мариса към леглото, сложи я да легне и се отпусна до нея, обърнат на една страна. Докато нежно оправяше косата й върху възглавницата, Мариса затвори очи и накъсано си пое дъх. Постепенно напрежението започна да се отцежда от тялото й.

— Прав си. Щеше да бъде грешка.

— Не е, защото не те желая.

Той я целуна по рамото и тя обърна лице към него и допря устни до дланта му.

— Страх ли те е? От онова, което те очаква утре?

— Не.

Единственото, за което Бъч се тревожеше, беше тя. Не искаше да го гледа как умира. Молеше се да не се стигне дотам.

— Бъч… за човешкото ти семейство. Искаш ли да им съобщим, ако…

— Не, няма нужда да им съобщавате нищо. И не говори така. Всичко ще бъде наред.

„Господи, не позволявай да умра пред очите й.“

— Но няма ли да ги е грижа? — попита тя и когато Бъч поклати глава, по лицето й се разля печал. — Трябва да бъдеш оплакан от своята плът и кръв.

— И ще бъда. От Братството.

Очите на Мариса се насълзиха и Бъч я целуна.

— И повече никакви приказки за оплакване. То не влиза в плана. Забрави за това.

— Аз…

— Шшшт. Да не говорим за това. Никой от нас няма да ходи никъде.

Той отпусна глава до нейната и продължи да прокарва пръсти през разкошната й руса коса. Когато дишането й стана дълбоко и равномерно, той се доближи още мъничко, притисна я към голите си гърди и затвори очи.

Трябва да бе заспал, защото малко по-късно се събуди по най-приятния начин. Целуваше я по шията, а ръката му се плъзгаше надолу към гърдите й. Беше прехвърлил крак над нея, така че ерекцията му се притискаше към ханша й. Той изруга и се отдръпна, но тя го последва, без да се откъсва от него, докато накрая едва не се озова отгоре му.

Внезапно очите й се отвориха.

— О…

Бъч вдигна ръце и отметна косата от лицето й. Очите им се срещнаха.

Той повдигна глава от възглавницата и нежно я целуна по устните. Веднъж, два, три пъти.

— Има… има ли нещо? — прошепна тя.

— Да, мисля, че има.

Той отново я целуна, но този път езикът му проникна в устата й и докосна нейния. Докато се целуваха, телата им започнаха да се движат в ритъма на сексуалния акт — неговите бедра се движеха ту нагоре, ту надолу, я тя ги поемаше, потривайки се в него.

Не бързаха за никъде и Бъч бавно я разсъблече. Когато Мариса остана гола, той се отдръпна назад и я погледна.

О, господи! Тази мека женска кожа. Съвършените й гърди с набъбнали зърна. Тайните й. Но най-прекрасно от всичко беше лицето й — по него нямаше и следа от страх, само чувствено очакване.

Което означаваше, че този път той ще довърши онова, което бяха започнали. Ако в очите й беше зърнал и сянка на съмнение, щеше просто да й достави удоволствие и да спре дотам. Но тя искаше същото, което и той, а този път нямаше да има болка.

Бъч стана и се събу, при което мокасините „Гучи“ издумкаха глухо. Отворила широко очи, Мариса го гледаше как посяга към кръста си и разкопчава първо копчето, а после и ципа. Боксерките му тупнаха на земята заедно с панталоните, освобождавайки щръкналата му ерекция. Той я покри с ръка и я притисна към корема си, за да не стресне Мариса.

После легна, а тя се долепи до него.

— О, господи! — простена той, когато кожата й се докосна до неговата.

— Толкова си гол — прошепна тя в рамото му.

Той се усмихна в косата й.

— Ти също.

Мариса плъзна ръце по тялото му и Бъч почувства как огънят в него лумва още по-силно, особено когато едната й ръка пое надолу. Когато дланта й докосна долната част на корема му, ерекцията му затуптя от неудържима нужда да бъде докосната, погалена, стисната, докато не изригне.

Но той улови ръката й и я отдръпна.

— Мариса, искам да направиш нещо за мен.

— Какво?

— Позволи ми да те преведа през това преживяване. Нека този път да бъде за теб.

И преди Мариса да успее да възрази, той покри устата й със своята.

Толкова беше внимателен, помисли си Мариса. И така сдържан. Всяко докосване беше нежно и гальовно, всяка целувка — бавна и ласкава. Дори когато езикът му беше в устата й, а ръката му — между краката й и желанието му я подлудяваше, той напълно се владееше.

Затова, когато легна отгоре й и разтвори бедрата й със своите, тя нито трепна, нито се поколеба. Тялото й беше готово да го приеме в себе си. Разбра го по гладкото усещане на пръстите му, когато той я докосна. Както и по желанието да почувства не само тях в себе си.