Споделена любов

— Ъъъ… преди Омега да се появи, видях как убиваш онзи лесър. Това ли… светлината, която лумна… това ли правиш…

— Не.

— О! — Мариса сведе поглед към ръцете му… не, всъщност гледаше кинжала, който висеше на кръста му. — Идвате от битка, нали?

— Да.

— И това момче… Леш… ви дължи живота си, нали?

Бъч хвърли поглед към кадилака. Знаеше, че съвсем малко го дели от това, да притисне Мариса в обятията си и да започне да я умолява да си дойде заедно с него у дома. Като някакъв тъп идиот.

— Виж, Мариса, трябва да тръгвам. Е… грижи се за себе си.

И като заобиколи колата, той се настани зад волана. Мариса го последва и той затвори вратата пред лицето й, но не запали двигателя.

По дяволите, дори през стъклото и стоманата на кадилака усещаше присъствието й така ясно, сякаш я притискаше до гърдите си.

— Бъч… — долетя приглушеният й глас. — Искам да ти се извиня за нещо, което казах.

Бъч стисна кормилото и впери поглед през предното стъкло. После, като сантименталния глупак, в какъвто се беше превърнал, свали ръка и открехна вратата.

— За какво?

— Съжалявам, че намесих сестра ти във всичко това. Нали се сещаш, когато бяхме в Дупката. Беше жестоко от моя страна.

— Аз… По дяволите, беше съвсем права. Цял живот се опитвам да спася другите заради Джейни. Няма за какво да се чувстваш виновна.

Последва дълга пауза, през която Бъч усети, че от нея се излъчва нещо силно… да, нуждата да се нахрани. Мариса жадуваше за нечия вена.

И естествено, неговото тяло закопня да й даде своите. Всяка една от тях.

За да не се поддаде на изкушението да излезе от колата, Бъч си закопча колана и хвърли един последен поглед към лицето й. То бе изопнато от напрежение и… глад. Мариса наистина се бореше с нуждата си от кръв, мъчейки се да я скрие, за да може да поговори с него.

— Трябва да тръгвам — каза той. — Веднага.

— Да… аз също.

Мариса се изчерви и отстъпи назад. За миг погледът й срещна неговия и тя побърза да извърне очи.

— Е… доскоро.

Тя се обърна и пое към къщата… където я очакваше не кой да е, а Ривендж.

Рив… толкова силен… могъщ… напълно способен да утоли глада й.

Мариса не можа да направи нито крачка повече.

Бъч изхвърча от кадилака, сграбчи я през кръста и я задърпа към колата. Не че тя се съпротивляваше. Ни най-малко.

Той отвори задната врата и само дето не я хвърли на седалката. Преди да я последва, Бъч погледна към Ривендж. Виолетовите очи на Рив горяха, сякаш искаше да се намеси, но Бъч го изгледа смразяващо и насочи пръст към гърдите му, универсалният знак за „стой настрани, ако не искаш да ти избия зъбите“. Рив изруга, после кимна и се дематериализира.

А Бъч скочи в колата, хлопна вратата зад гърба си и се хвърли върху Мариса, преди лампичката на тавана да е угаснала. На задната седалка беше тясно, краката му бяха извити под странен ъгъл, рамото му опираше в нещо, навярно в облегалката, ала на Бъч не му пукаше. Нито пък на Мариса. Не по-малко възбудена от него, тя обви крака около бедрата му и жадно отвърна на грубата му целувка.

С едно рязко движение Бъч я завъртя така, че сега тя беше отгоре, и като стисна кичур от косата й, я дръпна към шията си.

— Пий! — изръмжа той.

Тя го направи, и още как!

Бъч почувства остра болка, когато зъбите й се забиха в плътта му и в същия миг тялото му подскочи конвулсивно, от което раната стана още по-дълбока.

Беше прекрасно! Невероятно! Мариса пиеше на големи глътки и удоволствието от това, да усеща, че я храни, беше неописуемо.

Бъч пъхна ръка между бедрата й и стисна сърцевината й, при което от гърдите на Мариса се изтръгна необуздан стон. С другата си ръка Бъч повдигна блузата й, тя се откъсна от шията му за няколко секунди, колкото й трябваха, за да я свали и да захвърли сутиена си настрани.

— Панталоните — хрипливо процеди Бъч. — Махни си панталоните.

Докато Мариса се събуваше трескаво в тясното пространство, Бъч смъкна ципа си, освобождавайки ерекцията си. Не смееше да я докосне — толкова малко го делеше от оргазма.

Съвсем гола, Мариса го възседна, а светлосините й очи сияеха в полумрака на колата. Устните й бяха червени от кръвта му и Бъч се надигна, за да ги целуне, а после се намести така, че Мариса да седне точно където той искаше. Когато телата им се сляха, той отметна глава назад и тя впи зъби от другата страна на шията му. Бедрата му ускориха ритъма си и тя се повдигна на колене, за да продължи да пие.

Оргазмът на Бъч беше разтърсващ.

Но в мига, в който свърши, той беше готов да започне отново. И точно това направи.

47.

Когато Мариса най-сетне утоли жаждата си, тя слезе от скута на Бъч и се отпусна до него. Той лежеше по гръб и се взираше в тавана на кадилака, а едната му ръка почиваше върху гърдите му. Дишаше накъсано, дрехите му бяха изпомачкани и раздърпани, ризата му се беше вдигнала високо. Пенисът му, влажен и напълно изцеден, лежеше върху плоския му корем, а раните на врата му зееха широко отворени дори след като Мариса ги бе облизала.