Съпруга на убиец

Еди нарисува още няколко картини, но измамата свърши, когато баща му разбра какво прави чичо Дейвид, и му забрани да води Еди в апартамента си, където Еди рисуваше за него. По-късно Еди научи, че Дейвид е умрял от свръхдоза някъде на Източния бряг, на четирийсет и една години.

Рисунката на коленете му, само скицирани очертания и без цветове, тъй като директорката на затвора току-що беше одобрила достъпа му до някои пособия като награда за помощта в разследването на ФБР, беше точно изображение на бившата му съпруга. Гола и легнала на плажа. Косата ѝ беше мокра от прииждащия прилив. Беше сложила ръка на гърдите си и погледът ѝ беше унесен в някакъв далечен спомен. Тялото ѝ нямаше кожа и се виждаха сухожилията и мускулите.

Седемнайсетте затворници, които чакаха изпълнението на смъртната си присъда, се познаваха един друг. Познаваха и всички надзиратели и разбираха, че ако се държат добре със служителите от персонала на затвора, и те ще им отвърнат със същото. В замяна на доброто им поведение им разрешаваха да се разхождат свободно по коридорите. Кал имаше допълнителната сигурност на затворник под закрила, в случай че някой от другите затворници се опита да го нарани, но дори на него позволяваха да обикаля насам-натам, ако иска.

Никой от другите затворници не говореше с него и дори не го поглеждаше.

Кал рядко излизаше от килията си. В нея нямаше прозорци и мрачните тъмници бяха еднакви навсякъде, затова предпочиташе да стои в килията си повечето време, въпреки че обичаше вратата на килията му да е отворена — така намаляваше чувството, че е в капан.

— Кучката беше секси — чу се глас откъм вратата на килията му.

На прага стоеше надзирател, мъж с дълъг белег от едната страна на плешивата си глава. Настояваше затворниците да го наричат „сержант“, макар Кал да беше сигурен, че не е служил в полицията или при военните.

— Гледах я на камерите, когато дойде. Не знам как си изпуснал такова парче. На твое място бих драпал със зъби и нокти като маймуна над ров с крокодили. Предполагам, че затова тъпият ти задник е тук, а аз съм на свобода.

— Ти си тук с мен през повечето дни, „сержант“. Затворен си като мен, само че доброволно. Кой е тъпият задник?

„Сержантът“ се приближи до леглото на Кал и изплю зелена храчка върху възглавницата му.

— Дай ми рисунката.

— Още не съм я завършил.

— Завършваш я, когато аз кажа.

Надзирателят посегна към платното.

Кал мълниеносно скочи и замахна към него. Юмрукът му се стовари като стоманена бейзболна бухалка и запрати „сержанта“ към решетките на килията. Кал грабна телевизора от поставката до леглото и го тресна в главата на надзирателя, като го повали в безсъзнание и разплиска кръвта му по стените. Телевизорът се разби на пода, купчина от счупени стъкла и пластмаса.

От главата на „сержанта“ шуртеше кръв, стичаше се по бетонния под и се процеждаше към канала в средата на килията. Кал се втренчи в кръвта. Тъмният ѝ цвят, гъстотата ѝ, начинът, по който бавно течеше и се пенеше като поток по грапавините и вдлъбнатините на пода…

Той потопи върха на молива в кръвта, а после го доближи до платното и оцвети лицето на Ярдли.

В отделението с осъдените на смърт се разнесе аларма и в коридора навън се чуха тежки стъпки. Устните на Кал се разтеглиха в усмивка.

Той отново потопи молива в кръвта и продължи да рисува.

33.

Ярдли не усещаше друго освен ледена скованост и къщата ѝ се струваше като клетка. Докато Уесли седеше на дивана и гледаше вечерните новини, тя отиде в стаята на Тара, седна на леглото ѝ, подпря лакти на коленете си, наведе глава и се загледа в чехлите на дъщеря си. Имаше чувството, че са ѝ отрязали крайник и разкъсващата болка няма да премине, докато Тара не се върне у дома.

Ярдли прекара деня, обсебена от Дъстин Уотсън. Мъчеше се да открие някакво доказателство, което би го посочило като имитатора, и се питаше дали е отишъл толкова далеч, че да запише сина си в училището на Тара само за да я накара да тръгне доброволно с него. Криминалната му история — от крадец на дребно до опит за сексуално нападение — не го правеше светец, но беше ли достатъчно умен, за да е убил съпрузите Дийн и Олсън? Единственият начин да разбере това със сигурност, беше да претърси дома му.

Ярдли дори си купи шперц и седна пред къщата му, като смяташе да го чака да излезе и да се вмъкне вътре, за да се увери, че Тара не е заключена в мазето, но нервите ѝ не издържаха, когато пристигнаха приятелите му от бандата мотористи, и изпрати съобщение на надзорничката му.

Тя огледа стените на стаята на Тара и окачените там картини. И трите бяха изящни — линиите идеално начертани, боята гладка и нанесена под точния ъгъл — и ако не знаеше, че са създадени от петнайсетгодишно момиче, някой би помислил, че са произведения на художник професионалист с десетилетия обучение и опит.

Веднъж Ярдли я попита защо рисува и Тара отговори, че всеки се нуждае от творчески отдушник. Оттогава не бяха разговаряли на тази тема.

Надзорничката се обади и ѝ каза, че е извън града, но ще се срещнат в дома на Дъстин Уотсън утре сутринта.