Съпруга на убиец

Дълго събира смелост, за да сложи единия диск в дивиди плейъра и да включи телевизора. Пое си дълбоко дъх и затвори очи. Моля те… дано да греша… дано да греша.

41.

Записът започна с мрак, но се чуха стъпки и изтракване на метал, после капачката на обектива беше свалена.

Ярдли веднага позна стаята — спалнята на съпрузите Олсън. Образът беше зеленикав, но ярък, Райън и Обри Олсън спяха един до друг. Кадърът се задържа дълго на тях и не се случи нищо. Райън Олсън хъркаше.

Чуха се още звуци, но Ярдли не можа да ги определи. Може би шумолене на дрехи или чаршафи, търкане на нещо меко в друго… Райън Олсън се размърда и хъркането спря за малко. Тишината се изпълни с ясния звук на дишане, но не това на съпрузите Олсън.

В дясната част на картината се видя гола кожа, хълбоци и краката на мъж. С връхчетата на пръстите си държеше нож. Мъжът застана пред леглото с фотоапарат в ръката. Не с телефон, а с нов, лъскав фотоапарат. Направи няколко снимки и остави фотоапарата върху малък найлонов чаршаф, който постла върху килима. Лицето не се виждаше, защото не се обръщаше към обектива.

Човекът потупа с острието на ножа по бедрото си, докато наблюдаваше съпрузите Олсън, които спяха… Така потупваше с пръсти по бедрото си Уесли, когато потъне в мисли.

Гаденето, което завладя Ярдли, изпрати парлива течност нагоре по хранопровода и се наложи да преглътне продължително, за да не повърне. Сложи ръка на устата си, сякаш да го потисне чисто механично. Човекът на видеозаписа обиколи бавно леглото.

След това погледна към обектива, уверявайки се, че е фокусиран на него. Беше Уесли!

Мълниеносно, все едно ухапване на змия, той се наведе и опря ножа в гърлото на Райън Олсън.

Ярдли отмести очи, вече не можеше да се сдържи, хукна към банята и повърна.

* * *

Когато спря да повръща, Ярдли пусна водата в тоалетната, хвана се за умивалника и се изправи. Втренчи се в отражението си в огледалото. Знаеше, че мъжете я намират за привлекателна и че изглежда по-млада от трийсет и осемте си години, но сега беше просто стара и уморена.

Наплиска с вода лицето си и си изплакна устата. Остави водата да се стича по ръцете ѝ дълго, чак докато лицето ѝ изсъхна. Чантата ѝ беше на пода и Ярдли я сложи на умивалника, извади хартиена кърпичка и подсуши влажните места на лицето си. Не искаше да посяга към хавлиите на Уесли.

Избягваше да се погледне и в огледалото, излезе в коридора и чу глас:

— Здравей, скъпа.

42.

Времето забави ход. Ярдли си представи как хартиена салфетка пада на пода от маса в ресторант. Наблюдаваше я как се преобръща, носи се във въздуха и безшумно ляга на земята. Крайниците ѝ не искаха да се подчинят на заповедите на мозъка, не искаха да се раздвижат.

Уесли изключи дивиди плейъра.

— Никога не си питала дали може да дойдеш тук — каза той със спокоен и монотонен глас, оглеждайки се наоколо. — Харесва ли ти?

Ярдли не отговори.

Той пъхна ръце в джобовете си, седна на страничната облегалка на дивана и въздъхна шумно.

— Представи си изненадата ми, когато ми се обадиха от управата на жилищния комплекс. Не мислех, че този ден някога ще дойде. Наивно смятах, че ще опазя в тайна това от теб. Нямах представа, че ще се включиш в разследването. Иска ми се да ме беше послушала и да не се замесваш. В края на краищата, скъпа моя, грешката е твоя.

Нуждаеш се от помощ, Уесли, едва не каза Ярдли. Мога да ти осигуря помощ. Но съдейки по очите му, тя разбра, че ще бъде безполезно. Очите му бяха променени. Станали са безжизнени, като очи на кукла. Или може би Ярдли ги възприема така сега.

— Тръгвам си, Уесли. Дръпни се от пътя ми.

Той протегна ръка към вратата.

— Разбира се, върви.

Разстоянието до вратата беше шест-седем метра, ако мине през дневната, и десетина метра, ако мине през кухнята и покрай Уесли. Той беше достатъчно пъргав, силен и бърз. Ако иска да я хване, тя няма да може да се отскубне.

— Излез от апартамента и тръгни надолу по стълбите. Аз ще те последвам.

Уесли се ухили самодоволно.

— За глупав ли ме мислиш?

— Мисля, че ме обичаш — излъга Ярдли. — И че не искаш да ме нараниш.

— Нима? Откъде знаеш? Нищо не знаеш за мен, не знаеш дори името ми.

Отново ѝ се доповръща, когато си представи как Уесли я люби в леглото, без да откъсва поглед от очите ѝ, докато повтаря, че я обича, а тя му вярва. Ярдли положи огромни усилия да не повърне отново.

— Изглеждаш страшно бледа, скъпа. Защо не полегнеш и не подремнеш в спалнята? Леглото е много удобно. После може да поговорим.

Ярдли осъзна, че Уесли все още не я е нападнал заради съседите. Апартаментите бяха плътно един до друг и все някой можеше да чуе.

— Ще крещя.

— Може. И вероятно някой ще чуе, а може и да не чуе. И да чуе, може да си помисли да направи нещо, а може би няма. Готова ли си да поемеш този риск?

— А ти? Искаш ли да се присъединиш към твоя идол при осъдените на смърт?

Уесли се изсмя.

— Моят идол! Интересен начин на изразяване.

— А как би го нарекъл?

Той повдигна рамене.