Сразени ангели

Скутерът подмина хребета на шлепа и се спусна от другата страна, където се приземи в сянката, хвърляна от гигантската метална конструкция. Изскочихме навън и ни посрещна почти вледеняващ вятър, както и слабите, приглушени гласове на хората зад металния корпус.

— Оттук. — Хенд кимна към извитата стена пред нас и ни поведе към един триъгълен товарен отвор, разположен на приземно ниво. Улових се, че неволно оглеждам постройките за възможни снайперови постове, разтърсих глава, да прогоня рефлекса, и го последвах. Вятърът вдигаше прахоляк под краката ни.

Отблизо товарният отвор се оказа доста голям, висок поне няколко метра до острия си връх и достатъчно широк в основата, за да пропусне количка, натоварена с мародерна бомба. Товарната платформа, която по време на полета бе изпълнявала функцията на външен люк, сега клечеше отпусната върху чифт масивни хидравлични крака, които не бяха работили от десетилетия. Над острия връх на отвора бяха изрисувани изображения, които можеха да са марсианци или пък летящи ангели.

— Археоарт — обяви Хенд с вид на познавач. Секунди след това прекрачихме прага и бяхме обгърнати в относителен мрак.

Споходи ме същото усещане за разлагащо се пространство, каквото бях изпитал на Харланов свят, но докато черупките на Харлановите шлепове бяха съхранени като музейни експонати, тези тук бяха изпълнени със звуци и шум. Покрай дъговидните стени на корпуса бяха подредени стелажи, сглобени от пластмасови тръби и жици и залепени за стените с епоксид, създавайки впечатлението, че вътрешността на шлепа е била нападната от бързорастящи отровни гъби. По-горните етажи, мостикът и жилищните помещения бяха свързани със сложна конструкция от висящи метални стълби. Тук-там се виждаха още картини, някои холографски, други озарени от нарочно поставени прожектори. От монтираните във вентилационните отвори колони се лееше музика. Високо над всичко това някой бе пробил широки няколко метра отвори в тавана, през които слънчевите лъчи проникваха под различни ъгли.

В обления от най-близкия подобен сноп светлина кръг стоеше висока, облечена в парцаливи дрехи фигура, чието извито нагоре лице бе покрито с едри капки, като от топъл душ. Беше нахлузил смачкано бомбе и един също толкова износен черен фрак загръщаше прегърбените му рамене. Дочул стъпките ни, той се извърна и разпери гостоприемно ръце.

— Ах, господа. — Гласът бе изкуствен, механичен и бликаше от миниатюрното апаратче, прикрепено за израненото му гърло. — Тъкмо навреме идвате. Аз съм Семетайр. Добре дошли в Пазара на душите.

Изкачихме се на трета палуба, откъдето имахме възможността да наблюдаваме целия процес от самото начало.

Когато излязохме от клетката на асансьора, Семетайр се отдръпна настрани и ни посочи с обвитата си в парцали ръка.

— Гледайте! — рече той.

Точно под нас, на долната палуба, една верижна товарна машина повдигаше с хидравличните си ръце отворен отгоре метален контейнер. Контейнерът се наклони напред и през ръба му започнаха да изтичат сребристи на цвят метални предмети, които падаха с трополене на палубата и се търкаляха във всички посоки.

Корови „колоди“.

Трудно ми бе да преценя, без да задействам невростимулаторите, но имах чувството, че повечето от тях не са почистени. Бяха облепени с жълтеникави парченца от кости и гръбначномозъчна тъкан, все още полепнала по метала. Контейнерът се наклони още и този път изсипа истински метален водопад. Машината пълзеше бавно назад, оставяйки широка диря върху пода. Купчината пред нея бързо растеше, сетне сребристият поток секна и последните „колоди“ се изтърколиха от върха.

Контейнерът бе обърнат с отвора надолу — беше изпразнен. Възцари се тишина.

— Прясна стока — поясни Семетайр и ни поведе към купчината. — Повечето са от бомбардировките на Сучинда, цивилни и редовни части, но вероятно има и други. Карат ни ги от целия изток. Някой трябва да се е объркал относно наземното разположение на кемпистите.

— Не е за първи път — промърморих.

— Нито за последен, надявам се. — Семетайр клекна и напълни шепи с корови „колоди“. Полепналите по тях частици от кост наподобяваха жълтеникава слана. — Бизнесът никога не е бил толкова процъфтяващ.

Откъм тъмната част на палубата долетя неприятен стържещ звук. Вдигнах глава, следвайки посоката му.

От всички страни на грамадната купчина се приближаваха търговци, въоръжени с лопати и кофи, които се боричкаха помежду си за по-добър достъп. Тъкмо металните остриета на лопатите им издаваха дразнещия звук, докато ги пълнеха с „колоди“, които после изсипваха в кофите.

Но колкото и да бе ожесточено съперничеството им, забелязах, че бяха оставили на Семетайр най-широкото място. Извърнах поглед към коленичилата фигура пред мен и видях как на лицето му разцъфна широка усмивка, въпреки че бе обърнат гърбом към мен. Разширено периферно зрение, предположих. Търговецът разтвори пръсти и металните цилиндърчета изтрополиха обратно в купчината. След като изпразни ръце, той избърса дланите си една в друга и се изправи.