Сразени ангели

Бледата жена зад бюрото просъска, вдигна рязко ръка и изрисува някакъв символ във въздуха, но Семетайр я скастри и тя млъкна.

— Какъв смисъл да ме арестуваш? — попита той с все така спокоен глас, бръкна в кутията и извади едно-единствено блестящо цилиндърче. — Прави си сметка. Ако ме няма, ще трябва да се обърнеш към Правет. Седемдесет.

— Шейсет и седем и петдесет и ти обещавам да те направя преференциален доставчик на „Мандрейк“.

Семетайр завъртя „колодата“ между пръстите си, докато обмисляше предложението.

— Съгласен — рече накрая. — Шейсет и седем и петдесет. Но за тази цена ще ти дам минималното количество. Пет килограма.

— Дадено. — Хенд извади кредитен чип с холограма на „Мандрейк“. Докато го подаваше на Семетайр, на лицето му цъфна неочаквана усмивка. — Всъщност, смятах да взема десет. Увий ми ги.

Семетайр хвърли „колодата“ в кутията. Той кимна на бледата жена и тя извади от едно чекмедже електронни везни. След това наклони кутията и започна да вади „колодите“ една по една и да ги подрежда на везните. На миниатюрния циферблат се меняха виолетови цифри.

С крайчеца на окото долових някакво движение на долното ниво и се извърнах натам.

— Ето ти находка — подметна Семетайр и се засмя.

Единият от двата метални краба бе обърнал гръб на купчината и след като достигна краката на Семетайр започна бавно да се катери по крачола му. Когато достигна колана, Семетеайр се пресегна, откачи оттам дребната машинка, дръпна нещо от ръчичките й и я запрати обратно към купчината. Докато летеше, киберкрабът махаше безпомощно с крайници, но веднага щом падна, се претърколи по корем и отново се захвана за работа.

— Ах, погледнете. — Семетайр триеше с мазолести пръсти засъхналата мъртва тъкан върху „колодата“. — Гледай тук, Клинов вълк. Знаеш ли какво е това? Виждаш ли как се събира реколтата?

13.

Изкуственият интелект на „Мандрейк“ представяше съхранените в „колоди“ войници, които бяхме донесли, като тримерна, кодирана информация и още след първия преглед отписа една трета от тях поради психологическа непригодност. С тези дори не си заслужаваше да разговаряме. Възкресени във виртуалността, те можеха само да крещят до пълно изтощение.

Хенд посрещна новината спокойно.

— Това е съвсем според очакванията — рече той. — Винаги има брак, от когото и да купуваш. Останалите са на оздравителна сънотерапия. Така поне засега не се налага да ги събуждаме.

Взех разпечатката от масата и я прегледах.

— Опит от работа в радиационни условия? — погледнах Хенд учудено. — Трябва ли да знам нещо по въпроса.

— Стига де, Ковач. Ти вече знаеш.

— Аз… — спомних си сиянието над планината. — Надявах се, че няма да се стигне дотам.

Хенд разглеждаше масата намръщено, сякаш тя имаше нужда от полиране.

— Налага се да разчистим онзи полуостров — обясни той предпазливо. — И това ще стане — до края на седмицата. Кемпистите отстъпват.

Все пак успях да срещна погледа му — над масата.

— Значи всички ние ще умрем.

Той сви рамене.

— Неизбежно е, както и да го погледнеш. Имайки предвид, че ще отидем там малко след взрива. Е, за новото попълнение бихме могли да използваме клонирани тела с повишен лъчев толеранс, а ние да вземаме антирадиационни лекарства, но дори тогава…

— Да, дори тогава ще трябва да разчитаме на нови „ръкави“.

— Именно.

— И какви са тези „ръкави“ с повишен лъчев толеранс?

Поредното свиване на рамене.

— Не зная, но мога да разговарям с биониците. Маорска изработка най-вероятно. Защо, искаш ли и ти?

Усетих, че кхумалоските биопластини се пробуждат в дланите ми, сякаш ядосани от предложението, и поклатих глава.

— Благодаря, ще се задоволя с това, което имам.

— Не ми ли вярваш?

— Като стана дума за това — не. Но въпросът е в друго. — Посочих с пръст гърдите си. — Това ми е наследство от Клина. Кхумалоски биосистеми. Никой не изработва по-добри бойни „ръкави“.

— Радиационна защита?

— Ще изкарам достатъчно, за да си свършим работата. Кажи ми нещо, Хенд. Какво предлагаш на новото попълнение? Освен „ръкава“, който евентуално би издържал на радиация? Какво ще получат, когато приключим?

Той се намръщи, сякаш въпросът го дразнеше.

— Ами… работа.

— Те вече имаха. И виж докъде ги докара.

— Работа в Приземяване — поправи се той. — Договор за охранителна дейност на територията на „Мандрейк“, гарантиран за период от пет години, или докато свърши войната. Това успокоява ли твоите квелистко-анархистки скрупули?

Повдигнах вежди.

— Това са две съвсем противоположни философии, Хенд. Не бива да ги смесваш с лека ръка. Но щом питаш, предполагам, че ще се чувстват по-добре, отколкото да са мъртви. Цената си заслужава.

— Е, значи се разбрахме. Сега вече и аз съм спокоен.

— Хубаво, да се захващаме за работа — хвърлих списъка на бюрото. — Колко още ще ги държите на сънотерапия?

Според психохирурзите, ние проявяваме истинската си същност далеч повече по време на сън, отколкото при всяка друга ситуация, включително миговете на оргазъм и последните секунди от живота. Може би заради това повечето от нещата, които правим наяве, нямат никакво разумно обяснение.